АФРО ИСТОРИЙКА В БЯЛО

Имало едно време едно малко слонче. Слонче като слонче, но не съвсем – било непослушно и немирно слонче. А може би било придирчиво и капризно. Или пък твърде живо и ненаситно... Вечно искало нещо друго, не това, което е. Постоянно дърпало майка си за хобота да идат другаде, не там, където били. Все търсело нови пясъчници... Разбирате.

Малкото слонче поотраснало малко. Станало красиво сиво слонче, вече тръгнало на училище. Обаче си оставало същото хлапе, което все се стремяло към нещо друго, а не това, което е.

Един ден, надавайки пораслото си ухо към раздумките на възрастни на място, където не трябвало да е, то разбрало, че може да хване широкия път и да обиколи белия свят. Тези две неща веднага го грабнали: „Широк път и бял свят! Какво по-хубаво!”, мислело си то, което било едно малко африканско сиво красиво слонче.

Отъркало хубаво кожа, лъснало нокти и уши, и гордо тръгнало далеч от топлите африкански земи. Ама много далеч.

Вървяло що вървяло, стигнало до една земя, далечна и непозната.
Намерило градинка, в която пасъчникът бил малък, но пък на него точно там му се искало да е!
Заиграло се и поостанало не знаем седмица или две, но толкова, че ето какво го сполетяло. Голямо и бяло...

И то вече нямало мърдане натам, където не е.