КАРТА НА ГРАДА МИ

(Urbi@orbi)

Кръчма „Докосване” (с поглед)

Сокак „Първа целувка” (с бягащите ми устни, отстинали поради чакане)

Кафене 1 „Чай за двама” (любимо, гаражно и само за нас; с най-дъхавия чай от лайка и дъхът ти в тила ми)

Ресторант „Централ” (като нарисуван, зелен и свой, важен.)

Кафене 2, квартално „Безименно” (от което си тръгна с фойерверки от хвърчащ чакъл; много по-после, като се учех да карам кола, внимавах да не правя така – знаех, че боли )

Улична лампа "Обица на ухото" (намира се нейде по маршрута от кръчмата към отбивката и светва всеки път, като я доближим, пък ние напук спираме и се целуваме точно под нея. там загубих обица - останах с една на ухото.)

Ъгъл „Френски”. На него чух любимата песен. (уж объл и мек ъгъл, а всеки път ме смушква - взел е на мушка всичките ми 21 грама.)

Отбивка „Тиха и тъмна” (успоредна на уличките ни, там закотвяме нашия „Сигнал”)

Бензиностанция на път за не-домовете ни. (Спираме да заредим докосвания един от друг, защото после нощуваме до чужди).

Парк „Спасителен”. Имаме всички оправдания да сме там. (Понякога дори има лунна пътека, по която се връщаме към нас си. С много боязън и опипом.

Супермаркет "Последен пристан”. Денонощен. (Непресичащи се са позвъняванията ни: „Сега свърших работа. Отбивам се в магазина. Трябва ли да купя нещо?” Правим ги с гръб един към друг. Да не си слушаме глупостите.)

Булевард. „Граничен”. (Оттатък него без нас е всичко – новият ми дом като хан, новата ти крепост като цитадела.)

(география на една несреща - всяка прилика с действителни топоними е съвсем нарочна;

снимка - личен архив;

описание на обектите - незавършено поради надежда за попълнения;

поука - с години обикалях по маршрута на своята карта и мислех, че вече ги няма ъгъла, сокака, отбивката, теб, останала съм само аз; пък после осъзнах, че те са си там, мен ме няма. тогава проумях етимологията на израза "Бита карта")






март 2012 г.