В защита на Н.В. Кадъра дори се самоучих да правя нещо като клипче. Не го докарах много, но е първи опит все пак.
Фрагментарното/кадрирано разказване съдържа и уважение към събеседника. Дава му пространство, в което той да се насложи. Отделните кадри и въздухът между тях му го обещават. А клипът е агресия. Той е тотален, непропусклив. Претендира да напълни/задоволи повече от сетивата. Другояче гледано - чалга.
Ето, и това е на границата с нея, струва ми се.
Направих и опит за колаж - елементарен, но достатъчен. Нахвърляните елементи, наброските може да родят интересни неща. Авторът се поотдръпва - изборно осветява отделни елементи, но омозайчването им, реденето и навървянето им се полага на възприемащия - той да им търси спойката. Изобщо, колажът ми прилича на жълто списание - няма съдържание, има обилие от форми. Т.е. като няма рак, и рибата е рак.
Много гълъб, много нещо. А никакъв полет.
март-април 2012
No comments:
Post a Comment