ECCE HOMO

(от латински, прибл., "Ето го човека!")
И си представете човек, с когото си крачите, без да мислите за крачките и темпото,
вървите, без да координирате посоката,
свървате винаги в прави(лни)я път,
научавате от него неща, които хем знаете, хем не помните, че знаете,
демек чувате се отстрани.
Изобщо, представете си човек, когото чувате.

Отдавна не ми се беше случвало.
А дори фенер не бях запалила.

Като срещна такъв човек, загубвам ума и дума,
бръщолевя забъркано глупости,
чувствам се едновременно хвърковато свободна и спънато притеснена,
глупашки непохватна и детински уплашена.

Щото знае ли човек, току-виж човекът си тръгне, забирайки усмивките ти,
и останеш
като спомен за смях,
спомен за среща,
спомен за цвят.

Сигурно това е историята на всеки хубав хербарий. (от латински, "трева").