Краткият преглед на основните видове вода, които познаваме - по-долу - навежда на дълга върволица мисли. Ще изброя видовете, за мислите едва ли ще стигне хартията.
"Гола вода"
Поради изместване на ударението (към пенултима) подозирам, че не е точно вода, но се родее с нея. Предполагам също, че поради голотата й е смятана за неимотна, което я е направило символ на нищото. (Напълно безполезен, впрочем! Кой има нужда от символи на нищото?) Някъде в тоз ред на образност се върволи и чисто и простото къпано ченге.
"Мълчана вода"
Мълчана вода е онова рядко срещано нещо, което изисква тишина, за да се случи тайнството, и общо взето всички се съобразяват. Мълчаната вода е непоразена от празните ни приказки енергия. Следователно, изключително рядко постижима; толкова рядко, че естествено я приравняват с чудо. Тясно свързана е с наричания за любов, едно друго тихо тайнство. (Сходен ефект има и мълчаното вино, но по-ускорен.)
"Тиха вода"
Според образователни тестове за подрастващи това е образен израз за охарактеризиране на "потаен, прикрит и опасен човек". Става ясно защо подрастващите израстват криво. Инак, "тиха вода" не характеризира непременно подмолен човек, но залага очакване за от-молване, бомбеност поразяваща някаква, само че впоследствие, а не при първи досег! Малко по-благ вариант на императивите "Не пипай! Опасно за живота" и "Трай, бабо, за хубост!" в подмножеството им. Тиха вода, значи, е и заплаха, и обещание за буреносни промени, развитие, турбулентност. (Изобщо - оксиморонно е.)
"Дълбока вода"
За целите на еднородността e в единствено, но обикновено се използва в множествено число, а вероятната причина е, че се среща под път и над път. Експериментално е установено, че за повечето от нас повечето области, в които нагазваме, са дълбоки води. Удавянията са всекидневие, спасение най-често се търси в сламки и най-рядко се намира там. (Но, както е казал поетът, и да се удавиме, няма да се даваме...)
"Вода ненапита"
Прозрачен образ: има се наум девствена, недокосната от устни, менци, стомни и проч. съсъди вода. Символ на неоскверненост, на висша чистота. Става ясно, че такава няма (поправка за романтиците: "Става ясно, че такава рядко и трудно се намира."), поради което изразът се използва иронично - осмива се образът, отрича се съществуването на такава чистота. Демонстрира се отношение от типа "надали, ама не ми се вярва", т.е. много ни се иска да я има тази чистота, толкова много, че чак страх ни лови - какво ли ще е, ако я има?! (Поради което я отричаме.)
"Мръсни води"
Поне двояко може да се тълкува. Важното е да не се изхвърля с тях и бебето. Само че обикновено, внимавайки прекалено за бебето, не посмяваме да изхвърлим и мръсните води. (В затлачени пристанища корабите домуват, не пътуват.)
Елементарно е и се набива в очи прокарването на паралел между изброените основни видове вода и някои обобщени типажи сред хората. Лично аз, разбира се, се виждам преди всичко като дълбока вода, но много зависи от това кое време от денонощието е. Например, често вечер клоня към мълчана, сутрин - към тиха, а и колко му е да ми мръднат ударението! Нерядко ме изхвърлят също, но не съм сигурна като мръсна вода ли, като бебе ли. А има и още толкова неизброени видове вода...
Ето, щях да я забравя:
"Студена вода"
Свързва се с изпиването на конкретно количество от нея. Подобен е ефектът от четене на псевдонаучни текстове без практическа насоченост, пример - вж. по-горе.
(картинка - интернет: waterproof guys, also humour-proof)
16 септ. 12
No comments:
Post a Comment