1. Бъркам понятията. Не ми е ясно защо наричат Първата световна "Голямата война". Винаги съм мислела, че Голяма война подхожда за Втората. Заради големия брой жертви. Заради по-големия брой жертви. Изобщо, някак логично е голямост да се мери с множеството жертви, масата трупове, обемите обездушена телесност.
2. Казус: Превеждам НПФ за "Окончателното решение". Зацитират ли се статистически данни, картинките стават коя от коя по-нечовешки. Тече някакво състезание по достигане на рекорден брой шедьовърно избити хора, със задна дата. Пристъпвам към такива разкази с детско любопитство: дали няма да има нещо още по-зверско от газови камери, дране на кожи и всапуняване, нещо още по-изтребително и шокиращо. Според модно каещ се немец, през най-устремните месеци на налагане на арийството избивали евреите "в промишлени количества". Повява известна гордост и мащабие от такъв израз (по него време евреите в Европа са около 11 млн.). Голяма война е била все пак!
3. Пак казус: Ленинградската блокада. Поне руснаците си наричат войната Велика, демек Голяма. Въздъхвам - почти ми се просветна, след като за няма и 50-минутно филмче пак погребах по данни на едни между 780 хил. и 1,5 млн. Но пък ако са 300 хил., както твърдят други, как така ще е Велика? Не се връзва. Малка война е.
4. Голямата война си е заплюла царствено начало с онзи принцов атентат. Проявява и артистизъм - Европейски театър, Близкоизточен театър, Африкански... И току пъкне някой нов статист и се включи с ролева претенция. Най-голямата масовка е. Значи, Голяма война. Ама пък почва и свършва на Балканите...
5. Не, не мога да разбера защо малката е голяма и голямата е малка война, колкото и да се тупат в гърдите и едната, и другата. Голямата по-малко се тупа. Може би скромността я прави голяма? Не знам. Нямам пагонен критерий. Объркана съм кои са големите човеци, кои - малките. И кой човек трябва да изчезне, за да изчезне проблемът? Малкият голям човек или големият малък? Обезлюдиха ли ни, или ни обезчовечиха онези войни?
6. След навреме предаден превод с уставно изклани, изтребени, избити, заличени, разстреляни, изгорени, зарити от децата си в масови гробове... обикновено съм каталясала за сън.
Труп съм. Лягам и умирам.
Тайно се надявам на някой менделеев сън - да ми пошушне отговора и да не бъркам повече. Но сънувам все изрядни сънища, нищо екстерминиращо.
Понякога дори, като се замисля какви прости и правилни сънища имам, чак сън не ме лови!
И повеждам неравна война с възглавницата.
И често падам.
И плача.
No comments:
Post a Comment