НОВЕМБЪР НАИВ

Искам да е тъмно, както сега. Може да не е нощ, ама тъмно искам да е. За да не виждаш бръчиците ми, а аз да преброждам бавно твоите, всичките, все на тъмно.

Искам да е студено, както сега. Да не вали, да не духа, но да е студено.

За да се сгушваме, без да питаме и да се завиваме, без да се издаваме, че ни е свян от голотата.

Искам да е предзимно, както сега; предфинално, предстрашно.

За да няма значение какво сме казали,  без да помислим, да има значение само това тук, сега.

Искам да ти подаря ето тази си усмивка, която те вижда такъв какъвто много се харесваш.

Искам да е тихо, както сега, за да чуваш искането ми.

Не питам. Искам.

С искане стига ли се до другия край на София?

91112