Защото

...и все забравям да ти кажа как веднъж, отдавна, като всичките ни веднъж, вървяхме по Витошка, кой знае запътени накъде,

беше светло още, но не съвсем, онзи миг преди здрача, онази кратка отчетливост не само на чертите, а и на мислите, крехка и мимолетна,

в онзи миг ти погледна витрина, но не гледаше отражението си, кълна се, гледаше зад витрината, а там - детски магазин и една прекрасна принцеса кукла, с всичките й букли и воланчета, мъничко детенце неистинско, и тогава си помислих, че искаш дете, пак, сега, защото е истинско; дотогава не беше ми минавало през ума, че мога да имам дете с теб, другаде ми беше минало...;

май само това забравих да ти кажа, добре че видях това видео днес, да си спомня;

обичам да се сещам, човек просветва в мигването между такива сещания...