БАРАБАР ПЕТКО С МЪЖОВЕТЕ

Заразителен се оказа починът да се приключи календарната година с нещо като равносметка. Вдигам и аз крак като жабата, и така:

Изминалата година ми беше много шарена, доста протяжна и доволно късметлийска. Срещнах куп различни от мен хора, за което съм много благодарна.

Имам нова приятелка! Но загубих някъде по пътя стара. Странно е, дори не ми е мъчно. Мисля, че старата беше по-скоро само стара. И по-далечно минаваше за приятелка. Ще видим.

Спрях да чета на английски, да рева на фадо, да се притеснявам, че не знам неща.
Не спрях да се боя да шофирам из София и да получавам уроци, които така и не научавам.
Но пък се научих да искам помощ! Смятам го за огромно постижение. Сега остава и другите да ми повярват, че много неща не мога сама.

През изминалата година извъртях с педалите около 1700 км. Никак да стигна до целта си - Хавана, но пък Виена отдавна да ми диша праха, ако велоергометърът вдигаше прах.

Стараех се, и често успявах, да отделям много повече време за близките си, показвах им обичта си както мога. Не спрях да обичам далечни, не се престраших да им го казвам.

Свалих 7 кг, според запознати с топографията ми - от кръста надолу. Камбанарията е отделна история.

За пръв път карах чужда кола, плувах сама на мнооооого дълбоко (5), ядох сладък картоф (илюстрирам), помогнах на истински нуждаещ се непознат, медитирах, качих стопаджии...

Видях нови места, пътувах сама на стоп с човек, който не говореше нито един от езиците, които назнайвам, а аз само приблизително знаех къде се намирам.

Останах роб на думите и на спомените си, превръщам се и в роб на детето си май.
Смених гледната точка на прозорците на дома си, не и фокуса между ушите си.
Пак не успях да забравя един човек, пак не спрях да работя след 18 ч., пак не спортувах, пак писах повече отколкото четох. Но що е време, все пред мен е.
Има още много, но пък важното май казах.

А, за малко да забравя - обичам се повече!
А вие какво чакате?



31.12.12.