…На тръгване си взех три молива, да имам за любимите си "пътни бележки". Много обичам този жанр – самото наименование навява архаичност и екзотика. Драскам в полетата на пътеводителите, които само за това май разтварям - да нахвърлям нещо. Съкращавам така, че после основно си измислям. А трите молива са си необходимост, понеже винаги пиша с молив. Не защото написаното с молив може да се изтрие и пренапише, а заради онази мекота, заради отсъствието на категоричност. С писалка линиите са пределно изчистени, а моливът все някъде леко се размазва, придавайки ехо на написаните думи.
…
При първия чек на излитане единият от трите ми молива – зелен, напорист и с гума – изскочи от чантата и се търкули към изхода на летището. Прибрах го, но вече при бординга пак се изплъзна. Изтрополи отривисто по някакви стъпала и се скри от поглед. Търсих, рових, виках, но не се вести.
Реших, че това е знак, че ще се върна от път. И този път.
…
На излитане мъглата не ни даде да помахаме на София. Но горе беше синьо и слънчево, и колкото по на юг летяхме, толкова по-ярко ставаше всичко. Някой се пошегува, че се чувствал почти озарен. Space is the place, дощя ми се да репликирам.
- слуша се прибоят на океана.
- пие се местното вино, на едри глътки
- хапва се оранжев пъпеш, с пръсти
- мисли се всеки своето, аз – и чуждото
- гледа се пълна луна, по-романтична е от нашата, щото много сме я мечтали
- обича се всичко, и кактусите по пътя.
….
( из "Хрумки и случки под път и над път")
28 дек. 12.
No comments:
Post a Comment