Преди да ида да празнувам като хората с вино, изпитвам нужда да драсна набързо пет реда по актуалната тема.
Благодаря на бившата си голяма любов най-искрено и дълбоко:
- за този нов прекрасен меден цвят на косата ми. (ако човекът беше останал в орбитата ми, и досега щях да се нося по течението си.)
- за онзи басов тембър, дочуващ сe откъм банята ми понякога. (ако човекът беше продължил да напомня за себе си, и досега щях да чакам да ме огрее - я под душа, я с тенора си.)
- за това, че любовта не е навсякъде наоколо. (все някой трябва да пуска пералнята.)
Благодаря на бившата си голяма любов за това, че отстъпи ред на малките любови.
14 февруари `13
(Благодарствена бележка не съществуваше като жанр досега. Аз основоположих. Пар екселанс.)
(цитат) Този, който не може да забрави първата си любов, няма да познае последната.
ReplyDelete