ИЗ "ПИТАНКИ-РИТАНКИ"

БЯЛ ВЪПРОС

(Натрупаният на терасата сняг действа като белия лист -

ще ти се някак да му надделееш над белотата и нищото,

да го заселиш със следите си, в крайна сметка да го почерниш.

Черно на бяло.)

Гледах го този сняг, такъв безпаметен, ничий, пуст,

и понеже щях да го черня със свои следи -

несподелени и сами,

щукна ми да поканя на гости птици.

Метнах трошици,

преди да се метна в нощта,

а на сутринта

леко,

надничайки първо иззад пердето,

огледах има ли някаква следа.

Сред вчерашната белота

зърнах покрива на съседа,

оттам ококорено ме гледа

самотна следа -

двойна,

но една, сама -

а на мойта веранда, дето метнах трошици,

няма и една
(ни троха, ни следа)!
Пристъпих и ето ти загадка разгадана –

през нощта на лед станал снега

и без да остави диря

минала като с терлици

и отнесла хитрата птица

де що залък видяла,

до трошица!

За мен остана да се глумя над тази хипотеза:

Дали канех на споделена трапеза,

или само отварях вратичката на кафеза?

10 февруари 2013, С.

(на снимката: укоризненият покрив на съседа, личен архив)