ЗВЯРЪТ

Прегладнял е още със събуждането. Би те изял целия, веднага. Едва ли ще дъвче, ще преглъща едрите късове. После с дни ще смила.
Устата му е пресъхнала. Вече не помни откога е толкова жаден, жаден за всичко. Само и само да пие.
Гърлото му едва се раздвижва в спазъм.
Той се протяга да докопа нещо. Пак. Наред, каквото дойде. Да присвои всичко за себе си иска.
Той е светкавичен. Спринтира главоломно, не се бои, че ще бъде чут.
Вдига много шум. Но за кратко, просвистява за миг.
Докато се усетиш, мъртъв си някъде в червата му.
Заситил си го.
Той е звярът.

Петък.


19.4.13