сенчице моя

Сянката ти ме издебва изотзад.
Надвисва над мен.
Застига ме.
Захапва ме.
Първо нагълтва левия ми крак - глезена, бедрото, нагоре.
Нататък се докопва до слънчевия сплит, гърдите, наченати отляво.
Изчезвам на късове.
Изядена.
Сянката ти ме поглъща.
От мен не остава почти нищо.
Оставаш ти.


А сега кой ще ти хвърля светлина?

6-5-13