ПРЕДСТАВЕНИТЕ И ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО

Не разбирам от математика. Но от политика още по-малко разбирам. Вчера имаше от двете, затова се хващам за математическата сламка.
Според цифрите на онези проценти, в следващото Народно събрание няма да има:
- мой представител
- представител на колежка университетски преподавател
- на приятелка художничка
- на един приятел от Музикалната академия
- на роднина писател
- на любим образ, творец на свободна практика
- на близко семейство от турското етническо малцинство
- на един приятел гей
- на четирима познати емигранти из Европа
- на един адвокат
- и на карикатурист
- на фризьорката ми

И пак според статистиката, влиза, т.е. ще има
- представител на продавачката в малкия магазин на площадчето
- представител на автомонтьора ми
- на прабабата на сина ми
- на фейсконтрола в известно столично заведение
- на пенсионираните ми родители
- на инструктора ми по фитнес

Не че съм ги питала всички тези хора, не, те сами ми споделиха.

Освен че не разбирам от политика, аз и бавно и мъчително мисля - два дена мислих над споделеното, за да си обясня все пак в какво се очаква да участвам.
Като тегля чертата излиза, че ще тукувам в държава, в която на сцената вокс попули ще бъде артикулиран от гърло:
- продажно
- застаряващо
- бабаитско
- отчаяно
- затова пък мускулесто и наперено,
а публиката се очаква да зареже аудитории, четки, пера и ноти, да загърби предпочитания, мечти и творчески импулси и да се поклаща в подобаващ ритъм.
Много обичам театъра, но се надявам това представление да се играе на празна зала.
Така де, поне да имаше кой да ги фризира малко от малко, колкото да не се излагаме пред чужденците, а то...

Иначе аз без фитнес мога, а и магазинчето никак не го обичам - все има едни миришещи, блъскащи се хора, често псуват невъздържано, пък и за какво ми е автомонтьорът, като колата вече не ме устройва, самолет ми трябва.

Гледайки горните списъци, не мога да не се съглася с това, което ми казват да мисля: това е победа на демокрацията. На демоса, на говоренето на димотики, а койне... Е, кой не слуша, няма право и на думата, ни на представители в парламента.




 
(на снимката, от интернет, практическо приложение на демокрацията, от гр. народовластие, пред парламента, от фр. място за разговори, с помощта на рупор от упор)


14-5-13