ОТ МОРЕТО ДО КУРОРТА

Да бъдеш в Синеморец, а после - в Слънчев бряг...

То е като да смениш голямата любов, връхлетяла те, да речем, на разклонната възраст 33 г., с анаболен, лъснат, полумозъчен (а другото му "полу" е потентен), жиголо, когато си на
безпътната възраст 53 г.
Жиголото/курортът е атрактивен. Лустросан, наперен, одеждите - опнати на необходимите за целта места. Където нещо виси, е поприщипано, лифтнато и оСПАмено. Където нещо е поизлиняло и разръфано, е тунинговано, разкрасено с татуси. Жиголо, който мисли, че тениска е нещо, показващо безупречния му тен. Затова я сваля от гърба си само в леглото и винаги след прашките ти. Но първо цял ден е изпружвал би/три/четирицепси край някой от хилядите еднакви чадъри, затрупали пясъчната ивица. Пясъкът на нея е само в името й - не можеш да стъпиш на пясък, заринат е от тела. Те пък най-често принадлежат на руснаци, собственици на фитнеса, където жиголото ходи в свободното от занаята време. Когато работата попресъхне - между две смени на TUI, жиголото е в казиното (на същите собственици). И пръска осребрената ти 53-годишна носталгия по отминаващи женствености...

Да бъдеш в Синеморец, а после да попаднеш на Слънчев бряг...

Решаваш да се възползваш доколкото е възможно от положението и отиваш на клуб. Без друго си се загубила. Намират те услужливи диджеи и миксират вътрешностите ти и остатъците от съзнание с децибели. Коктейлът е усмъртителен и си търси кръстник. Friend with benefits те спасява от гларусите, които кълват и на оскъдните трохи от усмивката ти. Смляна, зората те изплюва някъде на брега. Оглушала си - и да има прибой, не чуваш. Отваряш очи в късния следобед. Стаята и съзнанието ти са затъмнени - някой се е погрижил. Благодариш му на ум, като се освестиш.

Била си _ Синеморец, оказала си се _ Слънчев бряг.

Вече почти помниш любовта от 33-ата, още дори не си зърнала силуета на 53-ата. Ти си на разпътната възраст 43, да речем. И трябва някак да се върнеш към тебе си. И да си го изкараш на курорта, който ти е крив, щото го помниш отпреди 20-25 г., когато и той беше море.
Преди да му направят лоботомия и да забрави какво е.
Спасение за него няма.
Спасението за лунатици като теб е лунапаркът му.

А нататък знаеш: от морето до курорта пътят е само един - обратен.
Ако все още имаш лято у теб.



28 авг. 13, С., не на моето място