Тя, тая зима, в която те няма,
вече сто лета трае.
Няма как да изтрае
и най-топлото сърце.
То се свива,
докато стане на кокалче,
което да хвърлят на кучето.
И се свива, свива,
докато стане на напръстник,
който да забравят в раклата на миналото.
И се свива, свива, свива,
докато стане на точица,
която си няма Антон.
(Чай от бодлив плод, споделен с мек човек, би заръчала баба. Но тя не знае какъв кучи студ е навън, не е за хора.)
22.11.13, С.
No comments:
Post a Comment