из "Питанки-ританки" STATUS QUO?

(гледам и не чувам, слушам и не виждам)

...`начи, освен страна, дето всеки втори е римувач, да не кажа поет, и дето традиционно се смесват рози и склерози,

излиза, че сме и

страна,

дето по лицата ни - полиция, а полиците - на трети лица;

дето бъркаме мудри с мутри,

а журналисти се разпват между насъщния и несъщия,

в стремеж ако не ореол, поне светлосянка  да докарат;

страна,

дето докато прочетеш нечие мнение, вече се пръкнала контрата му,

не смогваш да лайкнеш, и вече хейтваш,

дето езикът ни от услужливо междуметиен се обърна на насметен услужливо,

дето кръвта вода не става, но става кетчуп...

страна,

дето толкова отдавна надскочихме дефиницията на абсурда

("плъховете имат мигли, но миглите нямат плъхове"),

че всеки "-стан" към името ни ще е недостатъчно изразителен, а и незаслужен;

страна,

дето немее мисълта, крещи мимансът, дядото отдавна не кавала надува, а внуците вече не танцуват, а денсват-уит-тарабите, о`градили съединението, за да о`пазят силата...

в страна, дето...

а де? де е?
не страната - де е България?


19.11.14., все там
(мисли по поръчка)