СЪРДИТКО ПЕТКО 2(014-а)

Петко иска топли грижи,
но сурови дни се нижат -
само смятай, брой, учи! -
няма време за игри.
А дори когато има,
тя, количката, замина

                           още лани,

есента грабна люлката ръжда,
а локомотивът, ето,
пръснал се е на парчета.

Петко със добро опита,

първо майка си попита,

ала рече бързо мама:

"Стига мрънкал, пари няма!"

Петко в петък чака татко

да се поотпусне сладко,

за да пробва пак с добро.

"Имаш всичко, сто на сто!

Само ново искаш! Виж

със книжле да се приспиш."

Като врисна Петко вкъщи,

чак съседът се намръщи.

Тропа, рита, бълва жупел:

бързо някой да му купел,

иначе не на шега,

даже още ей сега,

ще си хванел чукалата,

да си блъскат те главата!

Баба ревна, дядо скочи,
че за своето отроче
трябва да се грижат всички!
Да не бъдел зетят серт,
правел тъй на Петко дерт,
а да хуквал сутринта
за поредната игра...

Тъй детето се научи:

не със книга ще сполучи!

Трябва да се правиш лют,

за да бъдеш чут!

С., 22-02-14
(По лютите чушки на Радостина Драгостинова)