Това сполетява спомените. Особено ъгловатите, често брулени и отнасяни, я по недоглеждане, я от подпили водачи...
Помня още една подобна къщица, на един ъгъл от детството ми, дори още по-малка, че се чудех как хърбавото бабенце, което я обитаваше, успява да се мушне вътре, че и да спи легнало.
Снимка от тази къща от детството си нямам, щото тогава живеех, не снимах.
С., 23-02-14
(снимка: личен архив)
Когато един дом рухне, значи е рухнал един живот. Грижата умира с духа за оцеляване. Така мисля...
ReplyDeleteСигурно е така. Де рухнал, де разбишкан, де сритан, щото ненужен. И с дома така, и със спомена, струва ми се.
Delete