Нещата вървели добре до едно време - двамата братя пазили, пазили, пък заспали. Малкият брат хитрец чоплел орехи, а когато ламята дошла за златната ябълка, метнал й се и я направил своя жена. После и къща направил, досами ябълката.
А тя така останала неизядена. С времето не само златото й потъмняло, ами се съсухрила и спекла. И досега стои на клона, червена от срам, и току въздиша по времето, когато ябълките били най-обикновени ябълки, ламите - най-обикновени змии, а жените нямали нищо общо с тях...
Ех, райско време!
(на снимката, заблуден нар нарцисист в ролята на опазена златна ябълка)
С., 8-3-14
No comments:
Post a Comment