КАК СЕ ОСТАРЯВА - ТЕОРЕМАТА

(опитът за равносметка месец преди)

Не остарях на 40 г., както би било ред и очакване. А и отдъхване, идващо с изпълнилото се предположение, че вече преваляш билото и започваш да старееш.

Не. Дори в това не успях от първия път. Още 3-4 г. се закрепих на онази отровна, подмолно обнадеждаваща междина, в която като че ли времето е спряло. Седи, уловено във фината, незабележима за диоптрите на зрелостта мрежа от бръчици покрай очите - те са от усмивки. Седи там и не помръдва.

Но след това заседяване, като изстреляно от изнервена тетива, времето полетя стремглаво, двойно по-бързо, тройно по-устремно.

И се приземи,

заоравайки надълбоко около устните,

окопа се

в стиснатата им, незаличима с никое вино и от ничия ласка недоволност, в буренилата незнайно откъде начумереност,

слегна се

в онези завинаги видими коловози - неуспоредни, като разкрачени, по които с неохота, се отдалечи младостта,

вряза се

в синорите, стиснали в капан устните и шията, и очертали единствената възможна посока - старостта.

Тя невинаги ни се получава с първия опит.

Трябва да имаш очи за нея, за да я видиш, трябва да повярваш в нея, за да я дочакаш, старостта.

Това е тя - отказ да бъде спряно времето.

(на снимката - един от сезонните стражи на времето; личен архив)

С-С., 20-6-14