ДА ТИ ИЗЛЕЗЕ СМЕТКАТА - АКСИОМАТА

(равносметката, месец след)

На 44 е вълшебно.

Знам доста, мога достатъчно.

Вписвам се в дефиницията за "златно време": вече знам и още мога.

На 44 е безметежно.

Дори не понечвам да гоня Михаля, не се напрягам, ако нещо не става.

И да е кофти, продължавам нататък, не ми пука -
все едно съм си изпила хапчетата.

На 44 съм като сторъкия Шива.

Въртя домакинство, помагам на още две, работя на три места,

нося четири дини под две мищници...

На 44 съм свободна за бъдещето и от миналото.

Не правя планове дори за утре. Планирам само това да продължи да е така.

А към миналото овладях онзи поглед,

който само като му отправя, то кротко се запътва на майната си,

без да го пращам гласно там (лоша карма, ако му го кажа лично).

На 44 съм влюбена.

...до пети, до нокти, до фонтанелата.

Летящо, пърхащо, оперено съм влюбена. Като на 16.
Но с броня, познала много пътища, ями и ПТП-та.

На 44 съм 4Х4.

Мога необходимото, спокойно и плавно достигам предела на възможното, служа дълго и предано. Някои нанагорнища качвам със засилка, други - с леко задъхване, но съм надеждна. Понякога се налага да остана на трупчета, но после излизам от гаража в пълния си блясък. Рискувам разумно, но мога да докарам и шемет от висока скорост.

На 44 проумявам по кожата си невидима за огледалото аритметика: докараш ли я до такова  4 Х 4, неизбежно резултатът е 16. Проверки приемаме всякакви. И не бързайте, смятам дълго да остана на 44, когато всичко е тук и сега. И е равно на 16.

Щото равносметка е да ти излезе вярна сметката.

(на снимката: купища време държа в ръце, личен архив)

С., 20-8-14