Различни са. Има спомени, чиято следа е като на усойница в пясъка - виждате вълните, но не и нея, а краищата на следата се размиват, като заметени от опашката й. Такива безкраищни спомени са най-подвижните пясъци. Други спомени оставят следи като от пиле в калчища - безкраен пъзел от посоки, всяка, водеща наникъде, следва спънато връщане назад или забиване на нокти в земята, за опора. Такива тънкокраки спомени са най-кресливите. Понякога пък следите на спомена са като заешки лапи в снега - аха да усетиш пухкавото, и изчезнат. Докато ги откриеш зад другия храст, съвсем си се смръзнал.
Лично аз най-обичам едни следи - сенки от крило на пеперуда. Имало спомен, няма спомен, и следа от спомен няма, само сянка минава по лицето ти.
АДРЕСИТЕ
Веднъж ми се прищя да ида при един спомен. Помислих си, че би било редно спомените да имат адреси. Примерно: "Ул. "Неделя", 33-и РД, 20 ч., масата в ъгъла, нашият бар". И готово - обличаш се, тръгваш, отиваш. Стоиш две питиета време и се прибираш, кротнал и доволен като след прелюбодейство.
Неудобството при тази идея за подреденост е, че кризата често удря кепенците на заведения и локали, и дори да знаеш точния адрес, следващия път можеш да попаднеш на нечий чужд спомен.
КРАЯТ
Колкото повече се въртиш около някой спомен, колкото повече го къташ, поиш и храниш, колкото повече го тъпчеш с времето и мислите си, толкова по-натежава. Наедрява, надува се, надува се, докато неочаквано се пръсне. Никога не си сигурен - от висок холестерол или от газове.
Имало спомен, няма спомен. И помен не прави.
(на снимката, л.арх., зародиш на страшен спомен)
2-8-15, С,
No comments:
Post a Comment