"Мечтая да заспя за сто години, като онази другата принцеса, от приказката. Не, не заради принца, който ще дойде да ме събуди, той така или иначе няма да ми се размине. Иска ми се като нея да отворя очи и всичко отдавна да го няма. Царството да е обрасло в храсти и дървета, из него да бродят само зверове и да го оглася само птича глъч, а царят и царицата - деспоти такива! - да са мъртви. Да са мъртви и всички царедворци, тези ужасни слагачи!..."
В такива мечти се била унесла девойка с принцесешки вид, будна гражданска съвест и склонност към решаване на проблемите насън... Когато на пътя й изскочила жаба.
"Ами ако това е принцът, от приказката? Я да нацелувам жабата, да се обърне на принц и да му кажа да не бърза да идва да ме буди, докато не измрат всички царедворци, до крак!"
И като започнало едно целуване на жабата...
Опака поука:
Всяка приказка е добра, щом ще има целувки за жабите.
С., 6-11-15
No comments:
Post a Comment