ОПАКИ ПРИКАЗКИ

Имало едно време една кутия. Чудна кутия била! Ставала за какво ли не: да си сложиш в нея нещо, да си скриеш в нея нещо, да я държиш празна и затворена, за да си мислят другите, че в нея има кой знае какво, или да я оставиш празна и отворена, че да се маят какво ли е имало вътре...

И това са само част от нещата, за които ставала тази кутия. Тя обаче можела само да подозира на какво е способна, тъй като си седяла някъде и никой не я имал.

"Лоша работа", мислела си в лоши дни кутията, "мога да съм толкова много неща, а съм едното нищо." А в хубави дни си мислела: "Хубава работа! А мога да бъда толкова много неща, само някой да ме вземе!"

Един ден някакво кривнало от пътя девойче попаднало на нея и я грабнало с мисълта, че вътре има кой знае какви съкровища: нечии прескъпи бижута, които да го направят съблазнително, или пък - но само в краен случай - нечии вълнуващи любовни писма. Все пак една кутия задължително крие някаква тайна - ценна или безценна.

Понеже бързало да се върне в правия път, то не отворило кутията, грабнало я под мишка и закрачило припряно. Който го видел, веднага забелязвал поне две неща: устремната му, решителна стъпка, и кутията, която носело. И уж си го знаели като кривнало от пътя девойче, а ето че не можели да го познаят - такова едно целеустремено и сериозно било. И, разбира се, отдали промяната на кутията. И си заблъскали главата какво ли има в нея...

ОПАКА ПОУКА: Стане ли нечия, дори най-празната кутия е способна на какви ли не чудесии.

С., ноември, 2016 г.

(на сн., л. арх., слитък от въпросите, които една празна кутия може да предизвика)