"СЪН Е БИЛО"

Сънувах те. Същата.
И пак така ме обичаше.
И пак така не ми го казваше.
И пак току си тръгнеше нанякъде.
И пак такава зима ставаше.
И пак те чаках до отчайване.

Само че сега, в съня, на първия етаж живеех
и носех очила,
да ти е лесно да пристъпиш,
да ми е лесно да не видя бръчките...
Сънят си знае работата.
И годините.