Един начин да се случват нещата е в главата. Въображението ги случва. Травмата идва при досега с реалността (не помня кой, май Фройд). По-по-най-любим филм, "Къщата на езерото" (2006 г.) ме успокоява всеки път, когато го гледам, че и без да се кръстосват пътищата, може да има срещания. И ми напомня, че самотата е отказ да докоснеш болката, а с нея - и ласката. Сме паралелни светове и може да няма челни сблъсъци, да. Но ако имаш сетивата, винаги ще имаш споделеността и летящ до теб усмихнат 21-грамов...
No comments:
Post a Comment