7.
Някой ли каза, че най-важните неща
се случвали тихо?
Куп тихи неважни неща
ми се случиха...
На ъгъла кихна куче
и не случи Луна на сайбия
онази вечер,
когато той с вино сдави
копнежа ми, немия.
И ме дълба болка оглушително,
и стихийно отекна
ръката му,
към мен непротегната,
ръката му,
мен не погалила,
ръката му,
в джоба стаена рушително.
И пукот застигна надеждите,
просна ги с грохот
на колене пред мене -
притихната,
обездумена,
стихнала...
Не знам тихо ли важните случки се случват,
но след тях сме заровени в тихото.
No comments:
Post a Comment