Говорех си снощи с любима приятелка за любимите си неприятности - за мъж, когото не издържам, но не защото е тежък, ами обратното; за сина си, около когото много се мъча да не стягам обръча си; за мъжа, по когото копнея, щото нали трябва "все туй копнение" да го има... Та, разправяме си пясъчните истории и докато се процеждат, а ние им се наслаждаваме, мярвам на съседната маса двойка с видима възрастова разлика 15-ина години, вплетени край чиниите си, не могат да си се откъснат. Тя е нежна и дългокоса, явно отдадена, той е достойно белоглав, видимо запленен, възрастен доста.
Разговора им не чувам, той и почти отсъства. Но познавам мъжа. Класика: мъж е на позната. Или поне беше - отдавна не съм я виждала, знам ли.
Но си спомних как някога той беше (до)казал, че е моногамен.
Излиза, че и да си моногамен е до време.
Явно, докато си гамен.
No comments:
Post a Comment