ЗА ОБВЕТРЕНИЯ ВРЪХ НА КОПИЕТО И УЮТА НА КРОТНАЛОСТТА (женски мисленици)

Свободата (усещането за свободност) и спокойствието (покой) ми се струват твърде различни неща. Спокойно ми е бивало и когато съм твърде зависима от някого/нещо. Може би самата свобода по същината си не предполага спокойствие. Спокойствието е окръгленост, об-гърнатост, в-утробеност, в която може да попаднеш и да ти е добре. Спокойствие е да нямаш никакъв копнеж по нищо различно/повече/над/отвъд/ освен това, което имаш тук и сега. Спокойствие е тоталната пропитост от „тук и сега” и отсъствие на импулс да се излезе от него.
Свободата е най-вече незастиналост. Свободността е реене, придвижване, щъкане, правене, стремене, не-стоене... Усещане за свободност носят отмахвания (на ограничения, отговорности, имания). Усещането за покой по-често свързвам с обособяване/ограничаване в пространството, затвореност, прибраност, топлина; с добавяния (на отделители, граници).
Живеем в междините посред тези крайни състояния. Понякога досягаме за миг и полюсите, точно толкова, колкото да се застремим отново към единия или другия. Те приличат на абсолюти. В тях не бива да се зависва дълго - това лишава от пълнокръвие, от енергия.
Едва ли търся спокойствие - само. Или свобода - императивно. Със сигурност търся енергията, пораждаща се от насищането на някое от крайните състояния и пращаща ме в нова посока. Смятам, че в заситата на стремежа към спокойствие се проявява най-женското, изчистено от друго. Представям си жената най-често като гнездо. Добре е за баланса й някой да гнезди там понякога, да кацат у нея, но и да излитат, а после да я брулят ветрища.
Свободата не е непременно отсъствие на отговорности – семейни, поприщни, финансови. Свободността изглежда постижима и ако си в рамките на изисквания, налагани от тези неща. Тоталната свобода - едва ли я има - си представям като размитост, а все още смятам, че у всекиго има един вътък, стожерна нишка, около която се наплитаме пак и пак, променяйки се постоянно. Свобода е да можеш да проявяваш напълно себе си, твоята чудесна изява на уникален прекрасен индивид, надмогнал това да вижда яреми в отговорностите, да речем.