***
На циганка в шалварите – пендара,
скатана в дипли, скъдно милвана,
с вкус на небе, кадено от цигара,

във тъмни устни светли мисли впивала
и питомила ги със звън на балалайка,
отвара билчена за другата напила

към длан - за ласка - вън се търколи
и на огнището в пожара ален
дъх сетен взе душата моя стара.

И лъхна студ. Заесени.