В някакъв свой момент – несвързан пряко с възрастта, а с преживяното – жената полека спира да чува и слуша останалите, а се обръща към себе си. Търси си устои, предполагам, източници на жилавина и здравост.
Като че оглушава малко за останалото, бае си на нея си, недовижда света „отвън”, надава ухо на себе си.
И точно тогава най не може без другите.
Има нужда от тях, за да я отразят.
Като при прилепите – те пращат сигналите си и предметите наоколо ги отразяват.
Като при прилепите – жената изглежда сляпа, глуха, лутаща се, сновяща. Но е поела в безпогрешния, най-вярно ориентиран свой полет.
No comments:
Post a Comment