ДИАГНОСТИКА

Когато нищичко не знаеш, а трябва – трябва! – да си обясниш нещо, за да можеш да го понесеш, прибягваш до въображението си. Впрягаш целия му досегашен опит и то, заедно с онова живото под лъжичката, наплюнчват молива и започват да чертаят варианти и рисуват картинки.

И светът се свива, свива и подрежда, става уютен и свой. Смалява се от онова огромно и непознато светище до нещо малко и нестрашно.

Светът, който искам да позная, е платно, което се скупчва около мен и теб, сбира се до нас двамата, и още – до това между нас, клъбцето порив между телата ни – почти опипваемо.

Ето, светът става миниатюрен и пълен със смисъл. Прибира се – почти точица – в сърцето ми.

Готово! Изчистена графика от свиващи се концентрично кръгове до онази пулсираща точка – идеална мишена за отстрелване.

Колко му трябва на света ни - една стрела. И сме устрелени!