ДУМА ДУПКА ПРАВИ (ЗА ЧУДО И ПРИКАЗКИ)

- Нищо подобно! – врисна принцесата. – Кой ви излъга, че ми е посинено дупето?! Никакво грахово зърно не е поставяно под дюшека ми. Това е инсинуация на невежата узурпаторка на трона в съседство.

Истината била някъде там...

Съседното на принцесата царство било господарство на самотек. Царят се бил споминал отдавна и с облекчение. Царицата, открила своята свободна воля и още по-фриволна женственост, била зарязала и трон и палат, и току пълнела менци по кладенци - дано й напият водата самодиваци. А подрастващият им син, вирнал едва напъпилия си мустак, се бил зареял като гларус по чужди морета.
От това пито-платено положение се възползвала една вещица от горите Тили-лили-лейски, веща в отварите за помътване на поглед и заблуждаване на мисли. И успяла да заеме опразнения от седалища и не присъстващ в баланси без ресторантьори трон. Удобно й било там, по мярка, спокойно – наоколо само дивеч и паяжини. Ах, как ги умеела тя такива запуснати места! А конкретното имало специфично предимство – хазна без претенденти да я харчат.

За да се опази от ненадейно заженване на запилелия се принц с поменатата съседска принцеса, вещата дама трябвало да се труди здраво. И тя пътувала с месеци и разказвала с усърдие... Да, тази принцеса вярно била принцеса, нямало спор! Грахово зърно можело да направи съня й неспокоен, че и отгоре - постоянно била посинена заради нежната си кожа (окото си на нея да не сложиш!). Остави, ами и де що видела жабоци, налитала да ги целува. (В устата!) Тиква в царството не оставила, да не би някоя веща дама да я превърне на карета, че й додеяло било от Пепеляшки, отмъкнали сетните принцове. (Напрегната, да, да не кажа - нервозна!) И още! Спяла часове наред, защото сънят е полезен за кожата (била тя и посинена), а и знайно е, че принцовете най-често налитат на заспали.

Така разправяла вещата стара дама, каляйки името на принцесата, а за да е по-убедителна, любезно предлагала на слушателите си и по чаша прясна отвара от Лъжи-мажи-не признавай и От-глог-на-трън-се-снишавай.

Да, фалцетирането на принцесата по-горе било напълно оправдано, макар трудно поносимо, а положението – патово! Налице били доволна, но нащрек узурпаторка и недоволна, но лишена от перспективи начетена принцеса. Време било за нещо революционно, инак цялата принцовост - ялова - щяла да иде по дяволите. Вместо, да речем, на Принцовите острови.

Но, както е във всяка уважаваща себе си приказка, и тук се появил вълшебният помощник. От топлите източни страни долетял… халифът Щърк. Принцесата, бидейки начетена, все плюела в пазва - да не дойде Малкият Мук! За страх си било – такъв голям проблем имала, пък да дойде малкият... Но при вида на щърка запляскала с ръце от радост – царството щяло да има млад наследник, който да предяви претенции и за съседния трон – самороден принц ще е все пак! А и такова едно развитие хем опазвало имиджа й на чиста и нежнокожа, хем й спестявало руменината да разправя усукани митологеми за бели коне и благородните им яхачи – та тя била начетена принцеса все пак и чудесно знаела кое е чудо, кое - приказки!
Щъркът обдарил както подобава принцесата с клюново внимание, тя му заделила местенце до блато край палата, където да отмаря и да си кълве жабки (тя вече спряла да ги целува, ами да! - все пак в положение била).

Минало що минало…

Малкият принц растял ускорено, узурпаторката в съседство преброявала сама дните си и впрягала вещините си в транзакции до дупка с останалото от хазната, не спирайки да уронва с картинни хули принцесата, която пък крояла планове – архитектурни – за преустройство и сливане на царството си със съседното – какво по-естествено и закономерно развитие!...

Да, всичко вървяло по мед и масло за принцесата: живеела си охолно и несмущавано от претенденти да седнат на трона и досадници да делят ложето; бъдещето се ширвало пред погледа й като в най-приказната източна приказка…

Ама що й трябвало да проверява верността на приказката, виквайки: „Мутабор!”...



10-6-10