2.
Дали когато пусто да опустее ти стане,
се заселват прилепи в камбанарията ти?
А щом с мисъл зачоплиш рани от лани,
чавка ли навикваш, че кълве пипето ти?
И дали по наследство върви тъгата,
или съребрено идва – от Адама, заразна?
Под съдран чул, а не под дъгата
ли мушваш се, че да скриеш празното?
Сам ли по-добре, да е дебел вратът ти,
или с какъвто дойде, стига да поостане?
Драсвам клечка на мъдрости за изпът и
ритвам срещу ръжена, пък каквото стане.
No comments:
Post a Comment