НЕДЕЛНА НОСТАЛГИЧНА РАЗХОДКА ЗА БЕЗСРЕБЪРНИЦИ
(a-tribute to финикийците)

Преди доста години, попаднала в Минск, понечих да си купя сандвич. Брояща рубли с много нули, пресмятаща ги с мъка, преобръщаща ги в левове с още по-голяма мъка, се размечтах. Дощя ми се да има една паричка за всички и където и да ида, да мога да се нахраня с нея. Трябва доста силно да съм го искала, понеже днес е почти сбъднато: На света има 222 страни (цифрите са интернетски), в 15 от тях живее две-трети от населението (сигурно има някаква грешка). В 21 страни валутата е (еди-какъв си) долар, в 17 – евро (лично съм ги броила). Монетките на нумизматите по неделните площади на Лисабон, Мадрид, Копенхаген... са единствените, ненатрапчиво нашепващи романтични истории. Пътувайки, аз им надавах ухо и с лекота заменях доста евра за монети, излезли от обръщение - събрах шепа екзотични посоки.

Поддала се лениво на една такава романтична неделя, днес си направих отстрелващ Топ 10 на валутите с най-чудато звучащи имена: куна, паянга, така, лек, лемпира, гурде, бир, манат, пула и сборният отбор на всички с лъвски имена, разбира се! Лъвски са валутите на България, Румъния, Молдова, Сиера Леоне (на последната всичко й е лъвско!).

Не бих сменила ореола около мъжествения лев или веселото дрънчене на броеница от паянга (метални топчета по краката на участващи в ритуален танц в Тонга, после служили за разменна монета), или на пръв поглед ефирния лек (съкращение от името на самия Александър Македонски), срещу унисекса на тоталната пластика на кредитна карта.

Хърватската куна, например, величае с името си значението на кожата на златката – традиционно сред славяните средство за разплащане. На монетите са изсечени животни и птици, много са красиви. А на мен куна ми звучи като името на баба, която сладкодумно и умилително разказва за времена, които ще си идат с нея, а не би трябвало.

Как да не те усмихне и бангладешката „така” (според непотвърдени източници се чете и „така е”). Към въображението разтваря паст да го погълне бенгалски тигър, езикът се предава пред загадъчни имена като Ванга, Пундра, Шухма (антични държави, баби на днешния Бангладеш). През 4 в. пр.н.е. дори кръстникът на албанския лек се спънал
някъде пред Бенгал, подвил опашка и дал на заден, така и не достигайки до Индия. Инак сега вместо рупии там сигурно щяха да секат македонски денари. Добре че не станало така, а „така”!

В Хондурас всекидневно плащат дан на историята си. Лемпирата е кръстена на индиански герой от 16-и век - някой си Лемпира, опънал се не на шега на испанските конкистадори. Конкистадорите явно са го лишили от поне килограм-два месо, и не само, но пък и до днес там песото е безгласно.

И все пак фаворит ми е може би пулата. С нея бих могла да се разходя до страна с много диаманти и много суша. В Ботсуана названието на паричната единица означава живителен дъжд. В Калахари разбираш, че водата е по-ценна от всеки диамант и всяка монета.

Облекчително щеше да е в онзи далечен във времето Минск да можех да платя за сандвича с едно-две евро. Облекчително за жителите на Минск. Но аз нямаше да се разхождам наум из пет континента с някоя стара пара, неохотно извадена от диплата на потъмняла кесия, за да стигне до шепата ми.

Странно, но... Романтиката е сега в парите.