DOMUS MODUS

(илюстративен текст към снимки)

Домът е едно такова понятие, дето не ти се ще да го определяш, ако го нямаш.

Знайна е идеята, че човек за човека е дом.
Най у дома си съм в прегръдката на човека си. Демек, една прегръдка е моят дом.

(Тази на детето е нещо съвсем друго, не дом, вселена е тя.)

Но аз сега за друг дом тръгнах да споделям - този със стените и покрива над главата, където домувам.
Забелязала съм, че все си избирам за обитаване домове с много прозорци и, ако може, на всички страни да гледат - да шарят като очите ми, да попиват по много свят, и всякакъв. Окати домове си избирам. Понякога направо ме сащисват тези прозорци - така са се ококорили, че да има как, стъклата им ще изскочат. И не просто гледат всичко и попиват, ами го и умножават. Ето какво се случи с любимия ми обект на съзерцание - Луната.

Снощи я гледах такава:

А прозорците ми я виждаха така:

Дори така:

Що ли за рефлексии предизвикват подобни отражения...

Не мога да се примиря, че прозорецът ми е тройно по-еуфоризиран от ставащото наоколо! Или - по-раздвоен и от мен по съществените въпроси...

Довечера ще си отварям очите на четири!

(А докато се пулех на прозоречните истини, хрумна ми и една моя:
домът е за обитаване, а прегръдката или я имаш, или те няма.)



(снимки: личен архив)

ПРЕД УИКЕНД

(на ив)

А пък той отде се взе
този дъжд на капки едри?
И без време ни превзе
с петъчни усмивки щедри.
Чувам, съботни мечти
каканижат по улука.
Тръгвам, хайде, гониш ти!
По вода ще е - на слука.

НАТЮРМОРТ С ТЯЛО

само в такива вечери,
когато в парка е по-тъмно заради влажните листа,
а чашките не звънтят, защото са тротоарни,
и горе е сиво, от насипани облаци
за мизансцена на средата на лятото,
само в такива вечери
ми се слуша глупава музика
и ми се събуват обувките
и си спомням часовника ти -
винаги на лявата ръка,
винаги.

ОКСИМОРОНИИ

Колкото повече се стискаш да кажеш каквото мислиш,

толкова по-малко остава за стискане.













(картинката: Gathering,
by Geof Gibson)

ку-ку-хай (4)

морна,
маранята отива
на парна баня.







(илюстративна снимка)

кеф - лятна гурме дефиниция, профи-less

най-истинският кеф на преводача е да среща текст, който да не ще да преведе. да не го напъва отвътре, ама хич. да му се ще само да се даде на тоя текст, без да го чопли; да не иска да препредаде, да не го човърка оная краста "да го преживеят и другите"; да си го гълта сам за себе си, с каквото преглъща готините случвания; да поглъща тоя текст сам, егоистично, до троха...
обичам да съм преводач, превел се под непреводимостта на текста.

ку-ку-хай (3)

грохнал спомен
по вените пъпли;
ако го спъна?

ОТГОВОР НА НЕЛИТЕРАТУРЕН ВЪПРОС

Той е красив, изваян.
Той е снажен, като излязъл изпод длетото на древен майстор – с тяло едро и без заиграване в детайла.
Той е стар. Патината на годините оцветява косите и нюансира страните му. Сивее.
Но е силен. Мнозина са разбивали нечистоплътен устрем в якия му като гранит юмрук.
Той е благороден. Великодушно ме оставя да градя пясъчни замъци от мечтите си за нас.
Той е сдържан. Кара ме да го доизмислям.
Той е мълчалив. Надявам се да остане такъв.
Той е мечтател, вечно зареял взор нагоре в синьото.
Но е стабилен. Каквито и вихри да го брулят, той е непоклатимо на мястото си, там, където трябва да бъде. И не залита в болезнени отклонения.
Той винаги е там, на една ръка разстояние. Най-много на две.
Твърдостта му е не само на пръв поглед. Той е корав мъж.
Той ми дава сигурност. На него мога да разчитам, на него винаги мога да се опра.
Хладен денем, нощем той отдава безрезервно скътаната топлина.
Той е всеотдаен.
Той ме чака, никога не закъснява, никога не се измъква.
Такъв е той, моят мъж мечта.

 

 

(Снимки: личен архив.)

поповодно, на дълъг повод

не мога се мери с ония,
които говорят ти в рими,
надигат поли и потири,
сълзят, ако пресен е грима.
и разни послания сложни
размятат се -
думам ти дъще...
и става ми все по-тревожно
понеже
предлагам ти само
насъщното
вкъщи.

7.7.12.