ДИАЛОЗИ (НЕ-ПЛАТОНИЧНИ)

4.

СИНЪТ МИ: Не си ме приспивала 18 нощи подред! Сега трябва да ме приспиваш много, много...
АЗ: Вече си голям, не е нужно аз да те приспивам.
СИНЪТ МИ: Нужно е! Винаги ще ме приспиваш.
АЗ: Винаги е дълго. А и ти ще пораснеш съвсем!
СИНЪТ МИ: Добре де, докато стана на 18 г. Нали тогава се свършва училището?
АЗ: Зависи, може и на 19 г.
СИНЪТ МИ: Още по-добре! Нищо че го мразя.
АЗ: Още малко и ще искаш да те приспивам, докато станеш на 28 г.
СИНЪТ МИ: Е, тогава ще си имам жена - тя ще ме приспива. (След кратък размисъл). Но пак може и ти да ме приспиваш.
АЗ: Да, бе, ще ви идвам на гости, за да те приспя, после ще си хващам такси, и ще се прибирам вкъщи.
СИНЪТ МИ: Знаеш ли, понякога даваш много добри идеи!








(Илюстрация: Ефективно порастване чрез приспиване.
Картинка: Интернет.)

ЧАЙ ЗА САМ

(пъхната под вратата бележка, непрочетена овреме)

Казват, че мъжът се ориентира и без карта (а жената - и с карта не се). Откакто изчезна ти, колкото и да обикалям, не се намирам. Може би съм останал без мащаб.

Места и посоки са ми отнети понятия: Мечтаех места, на които си представях как сме заедно. На много от тях пристигах без теб. Тъгувах по местата, на които ходехме заедно. И повече не стъпих след теб.

Сега си плащам сметката в последното, където бяхме. Допивам чая (с четвъртинка лимон). А ти дори отпред не мина. За какво им е този прозорец витрина, като не се оглеждаш в миналото?

Обезлюден съм.
Опустял съм като терен за градеж с недоразбрали се и заминали съсобственици.

А можеше някой да използва скелето, останало от мен, и да ме застрои.






(на снимката - ориентираща се птица, личен архив)

ку-ку-хай (7)

пуст бряг

няма лодка

и ние безсловесни

ку-ку-хай (6)

удари град
и мор по прасетата
останали без хубави ябълки








(на моментната снимка - прасе, зажадняло за красота)

ЧИФТОКОПИТНИ НЕЧИФТОСВАНИЯ

...А дори по азбучен ред съм преди нея,
да не говорим за другите редове!

То не бяха знаци, поличба не бе –
сочеха ти пътя към мен
всички фати моргани,
всички библии, тори, корани,
всички вери
и на народите опиуми…

Всуе.
Неподатлив на питомене,
не щеш и не щеш да чуеш
за мене.

И такъв един си се заинатил -
рога навирил
и копита забил
насред нейните там ръждиви траверси.

Пък аз лъскам наместо шпаги ласки,
и рисувам те с най-топли краски
и тонове
и се надявам старомодно и скучно
на някакво чудо азбучно
и на простенати обертонове
да пробият на нещенето бронята
и да стопят онези там релси.

Нейсе.


С., 10.8.12., на един овен от една овца

Из "Питанки-ританки"

8.
Сред поуките с пот усвоени
тази ръбато се откроява:
дразнят те в другия разни
неща, дето ти проявяваш.

И питам, пък дано някой вдене:
Де се скатавате разните
такива, дето не дразните?
Че ми писва от мене.





(на снимката видимо дразнещи се пЕрнати)

РАНДЕВУ В СЕДМИ ДОМ

(Из "Изразни средства")

Малко трудно е на първо четене да си представиш какво точно означава "да те преследват спомени".
Затова онагледих частния случай.

Аз съм рак. Бидейки такъв, когато ме преследват спомени, положението обикновено е матово - колкото повече бързам, толкова по-бързо ме настигат.



 

(на снимката: бягам стремглаво от ленив спомен-игуана, но той не го разбира.)

ECCE HOMO

(от латински, прибл., "Ето го човека!")
И си представете човек, с когото си крачите, без да мислите за крачките и темпото,
вървите, без да координирате посоката,
свървате винаги в прави(лни)я път,
научавате от него неща, които хем знаете, хем не помните, че знаете,
демек чувате се отстрани.
Изобщо, представете си човек, когото чувате.

Отдавна не ми се беше случвало.
А дори фенер не бях запалила.

Като срещна такъв човек, загубвам ума и дума,
бръщолевя забъркано глупости,
чувствам се едновременно хвърковато свободна и спънато притеснена,
глупашки непохватна и детински уплашена.

Щото знае ли човек, току-виж човекът си тръгне, забирайки усмивките ти,
и останеш
като спомен за смях,
спомен за среща,
спомен за цвят.

Сигурно това е историята на всеки хубав хербарий. (от латински, "трева").