Беше на ъгъл, миловидна, с ниска ограда, самата тя - колкото човешки бой. Това е останало от къщицата. Помня я.
Това сполетява спомените. Особено ъгловатите, често брулени и отнасяни, я по недоглеждане, я от подпили водачи...
Помня още една подобна къщица, на един ъгъл от детството ми, дори още по-малка, че се чудех как хърбавото бабенце, което я обитаваше, успява да се мушне вътре, че и да спи легнало.
Снимка от тази къща от детството си нямам, щото тогава живеех, не снимах.
С., 23-02-14
(снимка: личен архив)
Search This Blog
Showing posts with label спомен. Show all posts
Showing posts with label спомен. Show all posts
Sunday, February 23, 2014
Saturday, August 4, 2012
РАНДЕВУ В СЕДМИ ДОМ
(Из "Изразни средства")
Малко трудно е на първо четене да си представиш какво точно означава "да те преследват спомени".
Затова онагледих частния случай.
Аз съм рак. Бидейки такъв, когато ме преследват спомени, положението обикновено е матово - колкото повече бързам, толкова по-бързо ме настигат.
(на снимката: бягам стремглаво от ленив спомен-игуана, но той не го разбира.)
Малко трудно е на първо четене да си представиш какво точно означава "да те преследват спомени".
Затова онагледих частния случай.
Аз съм рак. Бидейки такъв, когато ме преследват спомени, положението обикновено е матово - колкото повече бързам, толкова по-бързо ме настигат.
(на снимката: бягам стремглаво от ленив спомен-игуана, но той не го разбира.)
Sunday, August 28, 2011
НА ЗАПАД ОТ ВЧЕРА
Дълго време нищих и листих спомени, премервах и претеглях ги, калибрирах ги, тук-там ги тонирах... И ги редях. На пластове. Стараех се цветовете да пасват. Тон спомени тон-в-тон.
И така - дълго време.
Като не останаха спомени за диплене, занадиплях дългото време. Слагах утро, приглаждах го ласкателно като кротко дете; редях ден – простряно и равно, бавно пладне, меко прилягащо на диплата. Вечерите понякога упорстваха, трудно пригодими за диплене – на моменти изтъняваха така празни, че ставаха като най-лека и въздушна тъкан, тензухено вееща се, безтегловна, която ми се изплъзваше като ефирна шамия. Или пък пръстите ми искаха друго да правят със залезите и мрачините; или пък погледът ми току щипваше чевръсто някъде... Тогава полягах и с тежестта на безспоменното си тяло поприглаждах и този пласт време.
Тъмни катове време.
Можех да ги надипля в ракла, като баба. Пък, за да не пробие някой молец черни дупки във времето, да ги поръся с нафталин.
Или с нафта – въпрос на езиков усет. Или на озарение.
(То и без това време няма. И без това няма време.)
(На снимката: разрез на морков: източник на антидипли=противбръчки и изобщо - каротин-кератин-о`зарин срещу резки спомени)
И така - дълго време.
Като не останаха спомени за диплене, занадиплях дългото време. Слагах утро, приглаждах го ласкателно като кротко дете; редях ден – простряно и равно, бавно пладне, меко прилягащо на диплата. Вечерите понякога упорстваха, трудно пригодими за диплене – на моменти изтъняваха така празни, че ставаха като най-лека и въздушна тъкан, тензухено вееща се, безтегловна, която ми се изплъзваше като ефирна шамия. Или пък пръстите ми искаха друго да правят със залезите и мрачините; или пък погледът ми току щипваше чевръсто някъде... Тогава полягах и с тежестта на безспоменното си тяло поприглаждах и този пласт време.
Тъмни катове време.
Можех да ги надипля в ракла, като баба. Пък, за да не пробие някой молец черни дупки във времето, да ги поръся с нафталин.
Или с нафта – въпрос на езиков усет. Или на озарение.
(То и без това време няма. И без това няма време.)
(На снимката: разрез на морков: източник на антидипли=противбръчки и изобщо - каротин-кератин-о`зарин срещу резки спомени)
Subscribe to:
Posts (Atom)

