на някаква уличка

малко трудно ми е в ден като този
да се удържа да остана вкъщи,

като знам, че си наблизо:

ей там, надолу по уличката,

кривване леко на ъгъла -
там си.

не помага много и фактът, че вали -

мокър от дъжд не се бои.

по ми се удава да си спра мисълта

да не припка натам,

да не припка,

да не...

не да...

странно е това -
между нас винаги е имало много посоки,

пък аз никога не избрах онази към себе си.

нищо чудно,

че днес не хващам тази към теб.

ти не знаеш адреса ми,
предпоследния.

така, оставайки у дома,

не те чакам да се отбиеш.

но можеш,

да, би могъл,

да хванеш по уличката -

кривваш леко на ъгъла,

после нагоре.

и си си вкъщи.

С., 16.12.12.

(Снимка - личен архив.

На снимката - прозорец с нишан, следователно - не авторовият.)