реалната моя проекция

Последните месеци очевадно преживявам някаква моя си революция (инволюция), ускорена. Вече не се потрисам от факта, че т.нар. ми реално битие изтлява все повече, че досегът ми с физическото, материалното, вещественото става все по рядък (ама килограмите си тежат на мястото и никак не ставам по-нетленна:)))). Отчитам факта, че икони не са нещо, свръзано с иконописта, а са начин за себеизразяване; че усмивката ми не отзвънява в нечии уши и очи, а е двоеточие и скобка. Вече като кажа "виртуалии", казвам го като адресна регистрация за местата (места?), в които битувам (битувам?) през седемнайсет-осемнайсети от времето си. В Skype пак си пробутвам любимата приказка: "Чао, отивам да се реализирам он стрийт", ама вече не ми е смешно. Вицът с виртуалния секс, при който се пита "Виртуален какво?" все пак ми е покълнал преди 15-ина години, личи ми прорастването:)))

Обаче онзи ден прочетох за "офлайн престъпления" и критичната маса бе надхвърлена - дойде ми в повечко; и се усетих мега демоде, старина от 20-и век, такава една с тяло, крака, ръце, цици (уф, как прежалва жена тази точно реалност:))))))), набор от органи, стада от клетки... Офлайн престъпления - явно и най-паче - са престъпленията по традиция досега определяни от вехтия Наказателен кодекс като... ми "престъпления". Но те вече са офлайн. Това, което съм свикнала да вземам за "себе си", чието отражение избягвам понякога в огледалото, а друг път обичам да снимам, с което се фукам, което храни нарцисизма ми древен и динозавърски, това, което по законите на физиката влиза във взаимодействия, та дори да е само за да отговори на действието с равно по сила...., кожата и косата, в които нечии офлайн пръсти се ровят и търсят пристаните си....
Моето смятано за реално телесно и насладително опипваемо "аз" е офлайн.

Ето как с една опорна точка ми преобърнаха света. Ще си го дъвча и усвоявам това продължително - щото съм тъпа и бавна. Ще съм ли "оф", или ще ми се размине? Последният ми късмет във фейсбука (още една "любовна квартира":))))) гласи:
You've got to get online, honey. If only for the porn. А аз се чудя къде е порното!

Докато обаче рия пъртини през този си период на транзиция, вече си бия главата над семплизми от сорта: Какво става с израза turn on да речем? Вероятно ще трябва да се актуализирам и да моля: Turn me of! (За F.O. е ясно, там е леснина.) Как да кова и глаголи и производни - все вонливи и пъшкащи излизат - офлайнвам се, офлайнване... Изобщо да акостирам ли в дихотомията он-оф, да се разбивам ли около:
Онлайн или офлайн, това е въпросът?