СТРАХ ЛОЗЕ ПАЗИ

Край щяло да има или щяло да няма, което нямало значение, важното било да си живееш живота. И да си свиркаш, не да се страхуваш.

А мен си ме е страх.

Страх ме е, че няма да преодолеем пречките си,

че няма да протегнем ръка,

че няма да се научим, че ценен е другият, щото можем да му се раздадем,

че ще продължим да не се усмихваме,

че няма да си спомним какво е да вярваш, без да помисляш, че има вариант да се съмняваш;

страх ме е, че няма да прекрачим наникъде,

че няма да стъпим повече на площада,

че няма да викнем, нито да запеем,

че ще продължим да си живеем живота и да пускаме вицове под сурдинка;

страх ме е от все повече неща;

страх ме е от тъмното, което правим край себе си,

от шумното,

от мръсното, което пръснахме,
страх ме е не от потопа пред нас, а от след нас и потоп;

ужасно много ме е страх,

не че ще свършим,

а че не ще почнем;

страх ме е, че светът ще дойде и ще си отиде,

а ние ще си останем.

Игнажден

20.12.2012