задминал средната възраст,
с брада, с намигващо кацнали на носа очилца.
Той рядко ми прави подаръци,
я се отбие веднъж годишно у нас, я не,
а когато го прави, е късно, по тъмно.
В този сезон за ден-два е обкръжен от деца.
Пътува доста.
Не отговаря на въпроси,
усмихва се под мустак
и обича рогца под различни форми.
Редовно му пиша, още по-често го мисля,
той - по всичко личи - рядко ме чете.
Понякога си представям, че шапката му е невидимка
и е тук, до мен,
и тогава наоколо замирисва на разлято вино,
портокалите са ябълки,
а чаят е от смокинови листа
и светят само погледът ми и свещите.
Чакам го откакто се помня,
а откакто някога го срещнах, го обичам и извън сезона (му).
София, преди чудото на Коледа
снимка: Фото-шоп
No comments:
Post a Comment