(нихт каротен брот)
На летището пак ни посрещна аромат на печащ се хляб и едва доловим мирис на розмарин.
Хлябът тук е нещо, което трябва да стане обект на нарочен култ. От най-черния, клисав, със семена и отчетлив ким, който ви подаряват на някой от откритите съботно-неделни и околопразнични павилиони, ако си вземете наденичка (вурст, пак с розмарин), до най-скучния бял, служещ уж само да съдържа сандвичи...
Брецелите (ами не са точно гевреци) са кой от кой по-хубави, като онези с тиквените семки имат допълнителен плюс - в дъното на кесийката, за после, ви остават много семки. С чиста съвест можете да си ги купите и на жп гарата. Щото е чисто.
И все пак най-хубав си остава мургавият обикновен хляб в италианските ресторанти (въртени до един от италианци, или поне нашият късмет бе такъв.) Та, този най-обикновен хляб е като носталгичния селски хляб от детството - пухкав като козунак вътре, издут и с дебела черна попрегоряла коричка отвън. И, разбира се, не се рони. И, разбира се, мирише на уют.
Предвид гореизложеното, мисля, че Господ е немец.
Ф/М, ноември 13
No comments:
Post a Comment