НЕДЕЛНИ КЛИШЕТА (2)

Неделя късна сутрин. Будим се у приятелка след съботно пижама парти.
До нас се донася божествен аромат на майсторски обърнати палачинки и приглушен камбанен звън от близката църква.
Завлачваме се в кухнята, където хващаме крайчеца на диалог:
- Като си доядеш палачинките, измий тази омацана устица и ръцете, сложи новата диадема и ще идем на черква - реди домакинята към 9-годишната си дъщеря.
- Защо да ходим? Нали не е празник? - недоволства малката.
- Ами неделя е, ще запалим свещ, ще се помолим.
- А, не, в неделя Господ си почива! Остави го човека на мира! - врътва се и изчезва.

Малко по-късно с приятелката ми отиваме все пак на църква. Аз обаче оставам отвън да я чакам. Здрава съм, за какво да го моля човека!

Сядам на пейка в градинката и вадя книга. Хващам се, че дращя в полето:
"Мили Дядо Коледа, искам да те помоля тази година да ми донесеш..."

на сн., л. арх., неделен архитектурен елемент на светска сграда в Лудз

8-9-19

из "ПОПЪТНИ"

НЕМСКИ ПЕРЛИ ЗА ПРАСЕТАТА
(нихт каротен брот)

На летището пак ни посрещна аромат на печащ се хляб и едва доловим мирис на розмарин.
Хлябът тук е нещо, което трябва да стане обект на нарочен  култ. От най-черния, клисав, със семена и отчетлив ким, който ви подаряват на някой от откритите съботно-неделни и околопразнични павилиони, ако си вземете наденичка (вурст, пак с розмарин), до най-скучния бял, служещ уж само да съдържа сандвичи...
Брецелите (ами не са точно гевреци) са кой от кой по-хубави, като онези с тиквените семки имат допълнителен плюс - в дъното на кесийката, за после, ви остават много семки. С чиста съвест можете да си ги купите и на жп гарата. Щото е чисто.
И все пак най-хубав си остава мургавият обикновен хляб в италианските ресторанти (въртени до един от италианци, или поне нашият късмет бе такъв.) Та, този най-обикновен хляб е като носталгичния селски хляб от детството - пухкав като козунак вътре, издут и с дебела черна попрегоряла коричка отвън. И, разбира се, не се рони. И, разбира се, мирише на уют.

Предвид гореизложеното, мисля, че Господ е немец.


Ф/М, ноември 13