До нас се донася божествен аромат на майсторски обърнати палачинки и приглушен камбанен звън от близката църква.
Завлачваме се в кухнята, където хващаме крайчеца на диалог:
- Като си доядеш палачинките, измий тази омацана устица и ръцете, сложи новата диадема и ще идем на черква - реди домакинята към 9-годишната си дъщеря.
- Защо да ходим? Нали не е празник? - недоволства малката.
- Ами неделя е, ще запалим свещ, ще се помолим.
- А, не, в неделя Господ си почива! Остави го човека на мира! - врътва се и изчезва.
Малко по-късно с приятелката ми отиваме все пак на църква. Аз обаче оставам отвън да я чакам. Здрава съм, за какво да го моля човека!
Сядам на пейка в градинката и вадя книга. Хващам се, че дращя в полето:
"Мили Дядо Коледа, искам да те помоля тази година да ми донесеш..."
на сн., л. арх., неделен архитектурен елемент на светска сграда в Лудз
8-9-19
No comments:
Post a Comment