из "НЕМСКИ ПЕРЛИ ЗА ПРАСЕТАТА" - wetter

4.

Тук не вали, тук дъжди. Пръска много освежително, не мокри. (Не знам как го постигат, немска му работа.)
Това има силно благотворно въздействие върху чупливите коси и скършените хатъри.

Ф/М, ноември 13

из "НЕМСКИ ПЕРЛИ ЗА ПРАСЕТАТА" - Шлайхер рулз

6. За езиковата среда.
...И тук същото:  колкото повече събеседникът ми немец се мъчи със своя английски, толкова по-муден, неясен и жестомимичен става моят. Виж, ако отсрещният си говори представителния немски, разбирам го почти идеално.
...Периодично се натрисаш в уличен амбиент, в който чуваш: "Е, не ста'а така тая ра'ота." И рязко ти се приисква ново разджуркване от типа Вавилонска кула.
...Някой преди време ми беше казал, в разрез с добрия слух, че немският му звучал като "звън на кристални чаши". Тук и сега съм склонна да приема тази гледна точка. Може би е така, да. Като чист кристал е немският. С много висок процент олово.

Ф/М, ноември 2013

из "ПОПЪТНИ"

НЕМСКИ ПЕРЛИ ЗА ПРАСЕТАТА
(нихт каротен брот)

На летището пак ни посрещна аромат на печащ се хляб и едва доловим мирис на розмарин.
Хлябът тук е нещо, което трябва да стане обект на нарочен  култ. От най-черния, клисав, със семена и отчетлив ким, който ви подаряват на някой от откритите съботно-неделни и околопразнични павилиони, ако си вземете наденичка (вурст, пак с розмарин), до най-скучния бял, служещ уж само да съдържа сандвичи...
Брецелите (ами не са точно гевреци) са кой от кой по-хубави, като онези с тиквените семки имат допълнителен плюс - в дъното на кесийката, за после, ви остават много семки. С чиста съвест можете да си ги купите и на жп гарата. Щото е чисто.
И все пак най-хубав си остава мургавият обикновен хляб в италианските ресторанти (въртени до един от италианци, или поне нашият късмет бе такъв.) Та, този най-обикновен хляб е като носталгичния селски хляб от детството - пухкав като козунак вътре, издут и с дебела черна попрегоряла коричка отвън. И, разбира се, не се рони. И, разбира се, мирише на уют.

Предвид гореизложеното, мисля, че Господ е немец.


Ф/М, ноември 13

ПЛЯСВАНЕ ПО ЧЕЛОТО

Внезапно осъзнах, че обичам един симпатично закръглен мъж,
задминал средната възраст,
с брада, с намигващо кацнали на носа очилца.

Той рядко ми прави подаръци,
я се отбие веднъж годишно у нас, я не,
а когато го прави, е късно, по тъмно.

В този сезон за ден-два е обкръжен от деца.

Пътува доста.

Не отговаря на въпроси,
усмихва се под мустак
и обича рогца под различни форми.

Редовно му пиша, още по-често го мисля,
той - по всичко личи - рядко ме чете.

Понякога си представям, че шапката му е невидимка
и е тук, до мен,
и тогава наоколо замирисва на разлято вино,
портокалите са ябълки,
а чаят е от смокинови листа
и светят само погледът ми и свещите.

Чакам го откакто се помня,
а откакто някога го срещнах, го обичам и извън сезона (му).













София, преди чудото на Коледа
снимка: Фото-шоп

СЛЕДПРАЗНИЧНА ДИЕТА

Ти си тръгваш.
Трайно отслабвам
с двайсет и един грама.