из "ПОПЪТНИ"

Странно е да попаднеш на място точно по вкуса и всичките ти нужди - вековна книжарница с тонове книги, където освен всичко сервират прекрасно кафе, великолепно вино и знаменит сладкиш. Наоколо ти се лее мека и топла реч, в която долавяш по някоя позната дума, но не, не знаеш езика. (Разбира се, можеш да се оправиш на английски, испански, а както върви търговията на имоти в световен мащаб - и на руски; можеш, да, но не е същото.) Все едно си корабокруширал Робинзон, когото е спасил кораб, оказал се пиратски - не знаеш под какъв флаг плаваш, но и не те интересува - жив си, морето е дълбоко, на хоризонта няма суша - разкошнострашно.

Идеята за книжарницата "Лело и ирмао" ("Лело и брат") в Порто се замесва към средата на 19-и век, от 1869 г. за кратко е издателство (втасва), и от 1906 г. е в поръчана за нея си сграда - вълшебна къщичка и отвътре, и отвън, майстория на Франсишко Естевеш.

1. Идвайки по улицата, сградата е като хлъцване: я, каква кокетка!

2. Веднага се зачитам, тъй като знам английски, а и съм човек любопитен. Насочват ми вниманието какво да гледам, най-обичам така;)

3. Още на входа има невербални, за да няма "ама не разбрах", плакати със задраскани фотоапарати. Естествено, още на входа снимам, като същевременно нагласявам апарата на автоматичен режим, за да щракам тайно и вътре. Такива неща правят забраните - още не знаеш искаш ли да ги нарушиш, а вече си решил, че ще го правиш.

4. Красотите са под краката ти, отстрани, отгоре.

5. Разкошна вита стълба с две крила тръгва отдолу и води към втория етаж. Издигайки се, наоколо ти има само книги, книги, книги - и хем си потънал в този книжен свят, хем апетитът ти за разлистване, мирисане и буквално увиване в хартия расте с всяко стъпало, няма насита. Сещам се за израза "книжен червей" - ето такова съм в този момент - с всичките си сетива поглъщам книги.
Горе има и карти на света, отпреди светът да знае, че е кръгъл и обиколим. Пипнах ги!

 6. "Море от книги" е почти точно казано. Морската болест ти е в кърпа вързана. Помислено е явно и за това - някои книги са недостъпни, наредени като в аптека в дървени шкафове от времето на братя Лело, и се дават само в целебни дози за най-тежките случаи.

7. На масите с готварски книги зървам и най-гурме нещото: рецептурник за компоти, книга с формата на бурканче. В Португалия "компота" е по-скоро мармалад, конфитюр, гъсто сладко, в началото варено само от ябълки, сега вече има от всичко и във всякакви комбинации. Интересно е, че за нашия компот по тези места имат друга, нищо че сходна дума, "компот" (изненада, а!) и смятат, че въпросното нещо е руско изобретение.

8. Невъзможно е да се предаде атмосферата, която би имала книжарницата, ако не беше пълна с туристи до пръсване. Но пък за какво ни е въображението. На тръгване пак я снимам. Ами много е хубава. Това, че е най-старата в Португалия и една от десетте най-красиви в света й личи - не е достолепна, но е някак горда и свети, отдалече.

Да, снимането е забранено, но мястото е толкова пълно с хора, а аз - толкова вироглава, че тайно нащраках тези няколко кадъра. Пак щото е пълно с хора, хубави кадри има само в интернет, пускам 2-3 за сведение.

На витража пише decus in labore, един вид "достойно нещо е трудът". Понякога не е чак толкова хубаво да знаеш езици, току-виж отнемат от красотата на преживяването.

Стълбата.

П.С. Щях да забравя, една от магиите на "Лело и ирмао" явно беше да седна да уча португалски - корабокрушенец, корабокрушенец, ама си оставам хедонист.

П.С.С. Ето и фактологически разказ за книжарницата, разбира се, на португалски!

https://muitomaisqueumlivro.wordpress.com/2015/10/19/livraria-livraria-lello-e-irmao-porto-portugal/



П.-С., 25-9-16

из "ПОПЪТНИ"

БОЛОНСКИЯТ ЛЕС

Дълги улици с редени плътно една до друга сгради. Кьораво дръвче няма. И само от време на време - piazza (т.е. "оазис", от болонски език), или, ако улицата е от по-малките, респективно, piazzela - и двете са доста приятни места за обитаване, където повечето неща са бавни, пълнокръвни и ароматни като гъсто италианско кафе. Извън парковете, по някое и друго зелнало се декоративно дръвче, цвете или храст може да зърнеш само по тези площадчета или по покривните градинки.

Леко странно ти е, като видиш джогингиращите под аркадите на сгради от 15-и - 16-и в. като под корони на многовековни дървета. Ето докъде води прекаленият академизъм! Болонският университет, най-старият в Европа, бил мечта и цел на стотици, после и хиляди, жадни за знания. Те заприиждали в града и кореняк болончаните се видели в чудо, та се наложило да използват и пространствата над улиците, където вдигнали етажи, крепени на колони.

Друг ефект от липсата на поне една липа отпред е синхроничното живеене с аромата от кучешка пикня. Излизаш с кучето си и то без излишно суетене препикава колоната - доста древна, често - направо римска. Но римските строители са имали странни разбирания за занаята и площадките отпред са идеално нивелирани, та няма никакво оттичане.

Понеже е охрено-червеникаво-ръждива като преобладаващ цвят, Болоня е като есенна гора - стара, пълна с тайни и много топла.

На  снимките, л. арх, някои от героите, описани по-горе

Болоня, 2016

КУ-КУ-ХАЙ 48

Утринта опърхва петел -
щъркелът на септември,
здраво стъпил на земята.

С., 4-9-16

* * *

Неделята започва като за пръв път.
Неделята не е за пред хората.
Неделята изпира седмичните скуки.
Неделята пази детето у вас.
Неделята си играе.
Неделята се учи да брои.
Неделята свършва.



















28-8-16., Ч., сн. - интернет

ОПАКИ ПРИКАЗКИ

Седеше на челно място, бе корав и държелив, но и симпатичен, услужлив и непретенциозен. Точно затова го използваха както намерят за добре. И обикновено все за добре го използваха, но дойдеше ли януари, идваше и адът за него. По цели седмици забучен в топка сняг, вледеняваща, денонощно... Кой би издържал?

"Дори рендосването е за предпочитане," мислеше си морковът, облагородил за кой ли път лицето на Снежен човек. Хубаво поне, че хората правеха ледените си подобия край някоя алея, да има движение наоколо. Така морковът, макар примиращ от студ, поне от скука не умираше - все ще чуе нечий смях, ще долови виц, ще подслуша раздумка... Това не намаляваше мъката му, но за малко го караше да я забрави.

Един ден край Снежния човек минаха две възрастни дами и, видяла яркия морков, едната възкликна: "Какъв е оранжев! Също като папая!" И дамата заразказва, че наскоро се била върнала от топлите страни, където не само видяла, ами и яла папая. "Непретенциозна на външен вид, но какъв цвят отвътре! И такава прекрасна, ароматна, сочна... Страст в цвят! И, разбира се, всички я обичат!..."

Това бе капката. Горестната чаша на моркова преля. Със сетни усилия той се оттласна от вкочаненото снежночовешко лице и се затърколи по алеята, надолу, надолу, на юг...


***
"Някой e бил неудържимо гладен", решава А., виждайки дупката под двете въгленчета на другия ден.
"Да, морковът."



Ян.-Авг.,16., С.

КУ-КУ-ХАЙ 47

Уморени от чакане,
падат
несвалени звезди.

11-8-16., С.

КУ-КУ-ХАЙ 46

В ПАРКА
Младежи с колелета
трупат спомени.
Старци по пейките раздават своите.


С., 22-5-16

ТАВТОЛОГИИ

Когато мъжът, когото само аз
умеех да обичам,
се превърна
в обичан от всички старец,
някъде там, далече от мен,
разбрах:

остарява се с чуждо обичане.

8-8-16, Н.-С.
на сн., л. арх,, един успешен опит за обичане

midsummer tune

Снежното петно на Витоша
е вече само петънце.
Тъй умаляват и на нас сезоните,
дорде...


22-6-16, С.

ХАОТИЧНО ПО КОСМИЧЕСКИ ПОВОД

Преди ден-два, на йога сме, инструкторката обяснява как ще работи залата през почивните дни. Американката е изненадана: "Почивни дни, какви почивни дни, пак ли?!..." Пита жената какъв празник е, казвам й за азбуката... "Аха, сирилиса", опитва се да каже тя и вече е почтителна.

Та, за сирилисата ми е думата.
От няколко години, наближи ли 24-и май, все ми е гадно. Сега разбрах що: щото свързвам празника на азбуката ни (те нека си й викат славянска писменост) с чезнещата просвета и култура и със смазваща неграмотност. Пък тя кирилицата няма нищо общо с неграмотността. Ми да. Можете да сте неграмотни на какъвто език си щете, и обикновено бива точно така. Не познавам никого, неграмотен на български, пък впечатляващо грамотен на други езици. И изобщо впечатляващ. Нищо, че те за кирилица казват: "Няма да пиша на български, щото ми е по-лесно на латиница.".

На 24-и май честваме азбуката си ("Нашето А, Бе, Ве, Райно, кой го написа?"), кирилицата, графичната система, онези изографисани букви, на които се опитват да са грамотни и просветени около 300 млн. души  по света. Ние сме домът на кирилицата. Добре е да си я своим и стопанисваме, но ако не е с грижата на добър сайбия, тя може  и да се изнесе.

Азбуката ни е красива и загадъчна, има история, носи магията на превръщането на нуждата в естетика. Кирилицата е примамлива, различна, тя е секси, дори есемесът на кирилица по е романтичен. Кирилицата е музика, дори от клавиатурата на компа пак звънка, тя е рисунък, можеш да я гледаш само; и без да я разбираш, пак радва.

Пред Народната библиотека (национални са отборите по футбол) има изписани букви от глаголицата, на асфалта, на площадчето. Калиграфски изваяни с бяла боя. Деца играеха на нещо като дама с тях, внимавайки да не стъпят по линиите им. Който стъпи, изгаря.
Ей това искам за празника: да се заиграваме с буквите, не да ги газим.


С., 23-5-16

КУ-КУ-ХАЙ 45

град над града,
мечки тропат сватбено хоро
по покривите.


С., 13-5-16

ОПАКИ ПРИКАЗКИ

Веднъж татко Дъжд страшно се ядосал на сина си -
не слушал и по цял ден бесувал навън. Прибере се за малко да хапне, и пак хваща улиците. Обикаля квартала, че и в съседните се заседява. Трудно се излизало на глава с него, особено напролет - не го свъртало вкъщи, не можел да се спре на едно място и да кротне.

Една събота в началото на май, когато малкият Дъжд се прибрал, казал му:
- Следобед можеш да излезеш, но най-много за час. Всички са вдигнали ръце от теб! Имай мяра, не може по цял ден да си на улицата. Поиграй си час и - вкъщи! Закъснееш ли, не ми се прибирай изобщо. Заключвам и оставаш вън.

Разбира се, улисан в лудории, малкият Дъжд съвсем забравил кога да се спре. Усетил се, чак като захладняло и вече никак не му било до игри, но колкото и да тропал и мрънкал пред дома, строгият Дъжд не го пуснал. (Той наистина държал на мярката и дисциплината, "Всяко нещо - с времето си", обичал да повтаря.)

Тази нощ малкият Дъжд останал навън. Що рев било!... Останал вън и на следващия ден, и на следващия... Седмица се мотаел по улиците, щуреел и ядосвал хората с невъздържания си нрав.

Разбира се, намерил си и приятели. Като се съберели цяла тайфа, положението ставало неудържимо и хората с дни ходели вкиснати, а от врявата, и не само, градът заприличвал на един италиански град... Как му беше името?

Станело ли му много мъчно за дома, малкият Дъжд избухвал в сълзи, и тогава наоколо му наставал истински потоп. Но спомнел ли си за големия Дъжд и здравата му ръка, бързо решавал, че така си е по-добре. Тогава спирал да бесува и се успокоявал. Покатервал се на някое дърво, скривал се в листата му и оставал там с часове.
Успокоявали се и хората и грейвали в усмивки.

С., 7-5-12
(снимка, л.арх., грейване след Дъжд)

КУ-КУ-ХАЙ 44

Повърхностно напрежение -
крепя те на една сълза,
не мигам.

С., 7-5-16

КУ-КУ-ХАЙ 43

Априлски потоп.
Суха е само прогнозата
в утрешния вестник.

С., 25-4-16

ОПАКИ ПРИКАЗКИ

Отишъл един разказ за риба.

Чувал бил, че в едно по-закътано морско заливче понякога доплува особена риба - малка, но златна. Въпросната рядкост изпълнявала желания на онзи, който я улови, за да я пусне обратно във водата да си живее.

Разказът сам по себе си никак не бил лош, прочелите го дори казвали, че е доста добър - със завладяващ сюжет и тънък психологизъм. А и не хранел лоши помисли към рибата, но си бил наумил, ако я хване, да не я пусне току-така.

Отишъл, седнал, хвърлил мрежи и... Разтворил страници. С червей всеки знае, мислел си разказът, сигурно й е писнало от червеи и не би се ловнала на нещо така безхарактерно. Затова решил да приложи нестандартен метод, да подходи интелектуално.

А рибката, като всяка жена, приказки й дай. Не минало много и вече тръпнела в мрежите на разказа. Късно се усетила какво е станало - хем без червей в тумбака, хем в нечия мрежа. Е, да, разказали й били приказка. (Ако някой я питал, можело да каже, че не на въдица се е хванала, а на завладяващ сюжет.)

Разказът доволно потривал страници. Нетрадиционният подход бил дал плод. Още по-нетрадиционни били исканията му. Първо, рибката да му разкаже за най-причудливите желания на онези, които са я улавяли досега. Второ, в уречен ден в годината да излиза насам, за да му разказва нови желания. Трето, да не се лови на чужди приказки.

Рибката, като всяка пленена жена, била изпълнителна.

И двамата обичали тези срещи. На разказа те давали храна за фантазията и след някоя година набъбнал до сборник разкази, след друга - още натежал, аха да стигне том. Рибката пък видяла, че участта й не е за окайване, съвсем напротив - пълнела джобовете на едни и мечтите на други, а между двете обикаляла свободно моретата. Ако много се отплеснела да сменя места и гледки, случвало се дълго време никой да не я улови, но наближало ли времето на срещата им, сещала се, че трябва да трупа материал за разказа и наваксвала с изненадващи скокове в рибарските мрежи. Ако пък разказът, увлечен в творчество, забравел уречения ден и пропуснел да иде в залива, тя дълго обикаляла там, дори към плиткото излизала, в очакване. Дочуела ли разлистване на страници обаче, не бързала да се появи - притаявала се и слушала в какво е превърнал историите й. Дори се заричала, като всяка жена, да го накаже с отсъствие, ако не й харесат. 

В изкуството отношенията им станали известни като златното сечение - съвсем просто, а неуловимо за мнозина. Въпрос на подход.

23-4-16, край реката
на сн., л. арх., сред множеството мрежи, подходът на Разказа; (Порт.)

из "ПОПЪТНИ"

Късно вечер, извън сезона, италиански морски курорт.

Влизаме в магазинче от типа крайплажни да си купим вино.
С мъка избираме някакво требиано и аз подхващам почти лингвистичен контакт с продавачката - услужливо предлагам няколко езика за комуникация, отбягвайки моя италиански и иврита на Нико. Тя непредсказуемо си избира английски.

Казваме й, че искаме да ни отвори виното, за да го пием на брега, но да остави корка не докрай изваден. Думи като "корк" и "вадене" я затрудняват, втората по-скоро я чуди. Пита ни откъде сме, сякаш това ще помогне. Усукваме го нещо - не ни се общува, пие ни се.

И тогава девойката ни изненадва: трябва да платим виното, преди да го отвори и подаде. По искрения ми отклик се чете югът. "Нали не мислите, че ще вземем виното и ще си плюем на петите? Все пак сме на възраст, далеч от рипането." Но тя се оказва румънка и точно това си мисли. Не за нас, разбира се, уверява ни, ние не изглеждаме такива, не... Но разпореждането на шефа - руснак - е клиентът първо да плати. Тактилният контакт със стоката - след това.

Прихвам и споделям, че сме българи.
Девойката, която очевидно се е притеснила, че ни е притеснила, изпитва опипваемо облекчение:
"Е, значи ме разбирате."

сн. - л.арх., когато маските паднат, някои римляни се оказват балканци и vs


Р., 4-4-16

ШОТ СТОРИ

Мина първото пролетно почистване.
Малко бе спасено.
Оцелял като по чудо отговори на въпроси на зорка репортерка и посъветва гражданите:
"Нека хората внимават с разчистването,
като изхвърлят зимните кожуси,
да не изхвърлят и зимните приказки."

С., 17-4-16

ОРГАНЕЛНО ЗЕЛЕНО

ТОВА априлско зелено пълни очите, налита им,

разтваря ги и се излива в тях.

И ми се струва, че всички ставаме зеленооки и не съвсем земни.

Знам, че това е от клишетата за зелените човечета от Марс,

а аз говоря само за зелените човечета от април, и не е същото,

но много прилича.

ТОВА априлско зелено, полуабсентно, плъпва венозно,

избуява в пулса ти и не ти дава мира. 

Има нещо разбойническо в него. Не е само насилието над очите,

проглушава и ушите и на затворен прозорец чуваш птичите песни,

а тревите никнат оглушително.

ТОВА априлско зелено пробива кожата ти,

разтича се, докато го преглъщаш,

облепва гърлото и току се хванеш,

че извиваш и ти трели с пълен глас. 

ТОВА априлско зелено е като на млад грах,

който и под три дюшека боде ребрата

и не ти дава да мигнеш.

ТОВА априлско зелено всеядно превзема дробовете ти

и пуска ластари в сърцето.

Пропукват те неканени пърхания,

коренят и никнат надежди,

издигат те и разтварят крилата ти.

"Зачестява синдромът на икаризма!",

бие тревога статистиката през април.

"Трябва да се направи нещо!"

Да се обяви месец на затворените очи!

Който стиска най-силно, ще устиска поне до октомври.

Тогава броят пилците.

А птиците летят от зелено до зелено, иди че ги преброй.

(сн. л. арх., от къде ли не, но само от април)

С., 12-4-16

из "ПОПЪТНИ"

По улиците италианците на средна възраст, изтупани и очарователни, най-често ще видиш с цигара в ръка или мама под ръка. Видимо се отнасят много уважително към майките си - разхождат ги, разговарят оживено с тях, забавляват ги... И пушат постоянно (не знам от напрежението ли).

Това ги прави неприятни за целуване и желани за осиновяване.

(сн. л.арх. - като се напушат, някои италианци захвърлят всичко, сядат на уличното платно и ей такива неща правят)

Б., април 2016

из "ПОПЪТНИ"

***
Морето няма цвят.
И мирис няма.
Само вечер
и отдалече
донася послезвук
от нечии желания.

Р., 4-1-16
сн., л. арх., Адриатика