Search This Blog

Monday, July 3, 2017

ТИХИ КАЛЕНДАРНИ ЛУДОСТИ

Живнаха на термометрите живаците,
умрели от двойнственост
в месеца на близнаците:
"Юли! Юли!
Не сте ли чули?!
Чудо месец е това!
Жени мечката с гръм и трясък,
с пепел и пясък
посипва глави
и без поръчка шапки крои,
хлопа на камбанарията дъската,
хляба опича, пои
на бързея раците,
монета мята
и ези се пада с тура.
Юли! Юли! Ура!"
Скачат от радост живаците.




юли, 2-3

Friday, June 23, 2017

неистови нощи - 2

Юни до предел.
Фарът и светулките се състезават.
Светулките са по-бързи.








Sunday, May 14, 2017

ПОЧТИ СТИХ

онзи крехък миг на сумрака,
за който източните езици
имат думи,
в мен бездумно,
безшумно почти
припуква в съчките отляво.
ти.

Там, 13-5-17.

Sunday, April 30, 2017

ПОСЛЕВКУС ПРЕД МАЙ

когато април си отива,
оставя "р"-то си
в нетърпението за лято,
в трелите мамливи на вечерен дрозд,
в на ризата ти пробойната, там под ямката.



















С., 30-4-17

Friday, April 21, 2017

ОПАКИ ПРИКАЗКИ

Отбил се един ден Февруари на гости на Април. Отдавна не се били срещали, а били съседи, през една-две къщи живеели. Април се изненадал на неканения гост, но, ведър какъвто си бил, поканил го с широко сърце:
- Добре си дошъл, заповядай, чувствай се като у дома си!

Така и станало.

С., 21-4-17

КУ-КУ-ХАЙ 52

Писани яйца
и писнали за гнезда лястовици -
април, афтърпартито на зимата.

С., 20-4-17

Thursday, March 23, 2017

на пружинка

Пролетта е онази натегната пружинка в нас,
която през март вече не издържа
и се пръсва от чакане
на зелено,
на топло,
на песенно.
Март е избухнали сърца,
взривени отвътре.






С., 23-3-17

Friday, March 17, 2017

из "ПОПЪТНИ"

Наскоро превеждах филм, в който един негър упорито твърдеше, че е расист - не можел да възприеме черен събрат в ролята на Дядо Коледа. Подобно изявление среща симпатия, но е исторически безпочвено.
Дядото на Дядо Коледа е черен.

По-долу има снимков материал от базиликата "Св. Николай" в Бари. В нея от 11-и век се пазят мощите на св. Николай Мирликийски или Чудотворец (а според една пийпъл етимология на английско говорещите е Мираклийски, от миракъл, нали). Самата базилика е издигната именно за да бъдат пренесени в нея мощите на светеца от 4-и век, за да бъдат опазени уж от сарацински нашествия. Всъщност са откраднати храма в Мира, Ликия, от италиански моряци и пренесени в Бари. Затова, освен на моряците, смятан е и за покровител на крадците. Моряците, духовни люде, но и практични, открадват и мозайката от Мира. Тя е в криптата на базиликата Бари и до днес, много е красива, но няма как да я видиш на място, недостъпна е, за да се съхрани. В криптата се пазят повечето от мощите, по-малкото са раздадени насам-натам, има ги къде ли не, вкл. и в "Св. Николай" в Созопол.

Базиликата в Бари е една от 12-е папски базилики, вавилонско място за поклонение на християни от цял свят, но табелата към нея е на италиански и руски, и баста. На руски пък всяка неделя има и нарочна литургия.










Та, св. Николай, предтеча на Санта Клаус, е тъмен. Още през средновековието е рисуван така, с тъмна кожа, както се вижда и от надписа по-долу - "ди пеле скура", все пак не е швед. Смугла кожа, нисък ръст - 168 см, веган.... - цялостното възстановяване на облика на светеца става едва след средата на 20-и век и нямало да е възможно, ако разчитаме само на кражбата на барийските моряци. Те успяват да откраднат само част от мощите, но при Първия кръстоносен поход венецианците вземат  и останалото, и така картинката се оформя.

Разбира се, закръглен и бял, червенобузест и добродушен е цивилизационен избор, но и аз като негъра по-горе...






Криптата, с оригиналната мозайка, зад решетките. Да не би някой моряк да си науми нещо.



А една моряшка жена в близкото до Бари Полиняно а Маре ни разказа, че и до днес на деня на св. Николай през ноември моряците излизат в морето с иконата на светеца, за да освети водите и да им напълни мрежите. Важна част от ритуала е да върнат иконата после вкъщи, нещо като имитативна практика, за да се връщат всеки път и те от морето.

Но сигурно може и не вкъщи, може и у съседката, важното е да е на сушата.

С.,- Б.,
март 2017












Thursday, March 16, 2017

КУ-КУ-ХАЙ 51

На пода две кожи -
мечата и твоята.
Лоша рана заздравява.

С., 16-3-17

Saturday, March 4, 2017

КУ-КУ-ХАЙ 50

Потъваш в мен.
Обожанието ми разтваря хриле -
риба в кислородна еуфория.

С., 4-3-17

Thursday, February 23, 2017

РОКОКО СЕЛФИ

Това са т.нар. характерни глави, майсторът им е Франц Ксавер Месершмит, творил в края на 18-и век. Въпросните глави скулпторът прави след 1770 г., когато, отритнат от Академията във Виена, работи в Братислава (тогава Пресбург). Там съставя своя "пълен каталог на каноничните гримаси на човешкото лице".

За целта на изкуството си, удрял се с всички сили в стомаха, за да проследи и отрази изражението, което лицето му придобива. Наблюдавал го в огледало, след което го извайвал. Имал е болест на Крон, освен другото.

Около 70 глави са, безобразно точни и изпипани, от бронз, мрамор, алабастър.
Поредица селфита, от бавните. Мимолетни изражения, но не отлетели.

Някъде към края на живота си споделя, че бил последовател на Хермес Триждивеликия, митичен образ особняк, гръко-египетски мелез ала божество, смятан за покровител на магията и алхимията, от чиито "Корпус херметикум" тръгва идеята за "диренето на баланса във Вселената", нещото, наричано от някои преди и по-нататък "златно сечение". Това - от гръцка страна. От друга страна, оживяването на статуи е неотменна част от древноегипетските можения.





































































Снимките са от интернет. Една от главите на Месершмит видях преди време в "Лувъра", преди да знам кой е.

Ето линк с кратък филм за него.
https://vimeo.com/14909282

Главите прави не по поръчка, ей така, за себе си.

С., 24-2-17





Wednesday, February 22, 2017

блясъкът на чистия ум

все още има места,
където ме обичаш -
лакътят,
за който ме подхвана да не залитна на тръгване,
една снимка
в паметта на най-стария телефон
и по някой сън
в сряда срещу четвъртък


С., 23-2-17

Monday, January 16, 2017

ЗИМАЗИМАЗИМА

('зима, но и дава)

Слабо обитавана, зимата не е сезон, тя е родител на сезоните - никой не иска да прилича на него, но всеки клони натам. Зимата затваря и отваря всеки цикъл. Зимата е време...

***
Време за снежни човеци и безстрашни човечета, които ги правят.

(двойка, изяснила разногласията си)

 (хомо снежкус луденс)


 (човечетата творци са в това съоръжение - умереноконтинентален вариант на иглу)



(формата е тленна и тук)


***
Време без цвят, а с най-цветните спомени.
































***
Време, когато Шаро е още наивно кутре,
а светът е голям, тих и светъл.




***
Време на празнота, в която се надяваш, че следите остават.


























***
Време, когато водата властва във всичките си състояния,
а физиката на телата се надява на химията на душите.






























***
Време.



























С., 15-1-17

Thursday, January 12, 2017

ЗИМАЗИМАЗИМА

Ледени струни.
Непохватни от трепет и студ,
пръстите дълго се колебаят, преди да ги опънат.
Помагат си с дъх.

Прозвънява щрайхът,
пръсва на искри всеки страх.

Струнен концерт е зимата
за две смели цигулки
и пръсти с ищах.

 


С., 12-1-17

Monday, January 9, 2017

ОТ ШАПКАТА

(ЗИМАЗИМАЗИМА)

***
От дни Оймякон е спряган като обнадеждаващо сравнение в стил "има и по-зле от тук". Там, казват, температурите потъвали до 60-70 под нулата, най-редовно. Оймякон е село в Якутия, чието име означава "незамръзваща вода". (Жив пример за урочасващо наричане.)

***
Още етновълна: италианците, зиморничав народ явно, предвид климата, имат израз за вид настинка "colpo d'aria". В превод "въздушен удар" или, по-свободно, "да те фрасне въздухът". Разбира се, за да се роди такъв един образ, нужен е бил въздух като днешния у нас - удря челно, á си се подал навън. (Срещу въпросното халосване италианците послушно се обличат с "maglia della salute", нещо като "блуза на здравето", което е всъщност нашенският потник.)

***
Преди време четох, че ескимосите били попрехвалени, че уж имат най-многото думи за сняг, снегопокривалища, снегопадане, снеготопене, снегонасядане, снегоснежене... до снягдатисезавие. Не само че помежду им тече някакво съревнование (инуитите имали по-обран речников запас в сравнение с юпиките), ами и като цяло не те държат палмата (смърча?) на първенството. Най-много думи и изрази за "сняг и сие" имат шотландците. http://www.bbc.com/news/uk-scotland-34323967
Сигурно е така, но инуитите държат моята зелена клонка с ей тази дума: "икцуарпок". Тя назовава действието "да поглеждаш час по час навън, за да проверяваш дали не се задава някой". (Практикувам го от Полазник, когато ми се стори, че на хоризонта си зървам човек, имащ нужда да стопля. И аха вече да се откажа, не знаейки какво точно правя, но ето че научих.)

Икцуарпок. Да се сещате за по-пролетна дума?!

***





на сн., интернет, няколко маски на юпики, перфектно владеещи много думи за студ и сняг.

С., 9-1-17

ЗИМАЗИМАЗИМА


"Многото минуси имат сериозен плюс", казва баба, внасяйки вледенена тенджерка с гозба, "нищо не се разваля."
Така е. Зимата консервира.
Разхождаме се сред летни спомени и зъзнем.



С., 8-1-17

Wednesday, December 28, 2016

ЗИМНА СРЕЩА

Мъжът, когото бях съблякла
до любов,
стои сега насреща:
ръцете -
в ръкавици и в джобовете,
загърнат в шал, и с шапка,
яката - вдигната високо.
Погледът му бие над главата ми,
наказва
хоризонта на очакванията ни.

Навън от доста време е под нулата
и вятърът е непроменлив,
леден.

Скован на кокал, споменът
е опнат помежду ни.

Пестим дъха си,
да не би да го размекне.

Червен остава светофарът,
сигурно от студ.




Мъжът,
когото бях съблякла до любов,
облечен е добре,
и е добре
със здравето.




С., 28-12-16
(на сн., л. арх., смръзнат спомен за хоризонта на очакваното)

Tuesday, December 13, 2016

КУ-КУ-ХАЙ 49


По голите клони -
последният март и
предпоследните ни надежди.



С., 13-12-16


Tuesday, December 6, 2016

ОТ ШАПКАТА

ВРЕМЕМЕРИ

1. Дочути диалози

- Знаеш я, възрастната жена, с пудела.
- Коя, бе?!
- Е как! Не може да не се сещаш! Душа човек, вярваща...
---
Той вече е на годинки. Дълго стоя сам, сега се събра с една.
- Каква?
- Болна жена, със сърце...

2. Съотносителни понятия
Не е вярно, че за всяко нещо си има време.
На някои неща времето им така и не идва. На все повече пък времето им е минало.
Има време без нищо в него, щото откъде толкова неща за всичкото време?
"Що е време, все е пред нас", е до време. После що е пред нас, все е минало време.
И когато бъдещето вече няма бъдеще, казваме, че живеем за мига. От времето ни остават само прогнозите за времето.

3. Щрак, Марийке
Най ми се изясни концепцията за времето, откакто знам за дългата експозиция. Тя е време по същество, ефективно време. Типично за нея е, че трайно лишава от човешко присъствие.
Поради което подозирам, че Господ е маниак фотограф. Пейзажист.
Разбира се, току се намери някой да открие опорна точка и да Му обърне статива.




(сн., л. арх., в синхрон с много видове времена)

6-12-16
С.

Saturday, December 3, 2016

"СЪН Е БИЛО"

Сънувах те. Същата.
И пак така ме обичаше.
И пак така не ми го казваше.
И пак току си тръгнеше нанякъде.
И пак такава зима ставаше.
И пак те чаках до отчайване.

Само че сега, в съня, на първия етаж живеех
и носех очила,
да ти е лесно да пристъпиш,
да ми е лесно да не видя бръчките...
Сънят си знае работата.
И годините.